14 юли: Обръщение на г-жа Флоранс Робин, посланик на Франция [fr]

За да гледате видеото:

Скъпи съотечественици, скъпи партньори, скъпи приятели,

Нашият Национален празник днес е доста необичаен. Както съобщихме миналата седмица в социалните мрежи, на днешния 14 юли 2020 няма да има прием в градината на Резиденцията на Франция. Причината ви е известна.

Използвам случая, за да благодаря на всички вас за вашите действия и вашата бдителност по време на здравната криза, която силно беляза планетата и порази сериозно нашия континент. В общото изпитание ни помогна бързата реакция на нашите български партньори, които твърде отрано взеха мерки и така позволиха на нашето консулство да организира успешно репатрирането, включително през Гърция и Италия, на френски граждани, които се намираха тук и искаха да се приберат.

Посолството и неговите дипломатически, консулски, икономически и културни служби не спряха работа, въпреки че начинът им на функциониране се промени. Всички наши екипи бяха мобилизирани, за да информират и подкрепят нашите съотечественици, фирмите ни, както и за да продължат диалога с всички наши партньори в България.

Солидарността на европейските държави бе видима в тази криза и ще продължи да се усеща и вбъдеще. Именно солидарността ще е ключовата дума на този национален 14 юли. В Париж, разбира се, с отдаването на национална почит към участниците в борбата с Covid-19. В България, където желанието ми бе тази година част от средствата да бъдат раздадени в полза на болници и деца, с проявите на солидарност – вчера, за болницата в Харманли и утре, за домовете за деца лишени от родителски грижи във Варна.

Виждаме обаче, че кризата не е отминала и ясно съзнаваме, че нейните здравни, но и икономически и социални последици ще се усещат още дълги месеци, а може би и години. Нашата общност ще трябва да се адаптира към ситуация, вече известна като „след COVID 19“, като отчита придобития опит и разбира се, развитието на нещата. Впрочем ние добре разбрахме, че някои навици, придобити в условията на принудителните здравни мерки, няма да изчезнат безследно.

През годината французите в България все пак не сведоха дейността си, била тя семейна или професионална, до борба с пандемията и последствията от нея. Но макар и тези последствия да ни тревожат силно, те не трябва да се отразяват на нашата надежда и решителност. Проектите ни остават все така смислени и наложителни, независимо от една ситуация, която никой не е очаквал.

Отличните отношения между Франция и България във всички области – култура, образование, висши училища, политика, икономика – останаха непокътнати въпреки последиците от социалното дистанциране и подчертават приятелството между нашите народи, значимостта на нашите споделени интереси и проекти, мащаба на общите ни надежди.

Привързаността на българския народ към собствената му държава, към членството му в Европейския съюз ни дават увереност. Но именно за да продължи да гори европейският пламък в страната е необходимо да останем бдителни по въпроси като върховенството на закона и свободата на словото, в името на една устойчива и необратима правова държава, съответстваща на поетите от България задължения при влизането й в Европейския съюз.

Това е и същината на посланието, което Франция иска да отправи в Европа и което ще разкрие пълния си смисъл в следващите месеци, със започващото германско председателство на Европейския съюз и свързаните с него многобройни надежди както в самите европейски институции, така и по места.

Нас ни води желанието да работим заедно, да бъдем обединени за икономическото, екологично и социално възстановяване:
• икономическо, за да подкрепим бизнеса и пазара на труда;
• екологично, за да имаме отговорно към климата производство;
• социално, особено по отношение на младите хора, като инвестираме в обучението и заетостта;
• и накрая политическо, за да вземем отново в ръце контрола на колективната ни съдба и суверенитета ни.

В тази област – бъдете до един уверени – моите мисли остават с онези, чието положение се влоши в резултат на мерките за изолация и по-точно, на затварянето на границите. Аз имах възможност да измеря – чрез контактите си с бизнес общността – обема и сериозността на претърпените обрати. Желанието ми е всички да могат да получат необходимото внимание и налична помощ именно благодарение на паневропейския план за възстановяване.
По самата си природа 14 юли е носител на надежди и аз искрено ви пожелавам изход от кризата, който, вярвам, ще дойде със своя дял от споделени възможности, както в професионален, така и в семеен план.

Да живее Франция,
Да живее България,
Да живее френско-българското приятелство!

публикувано на 24/08/2020

Нагоре