Декларация на г-н Жан-Ив Льо Дриан, министър на Европа и външните работи, по повод работната среща с германския външен министър, американския държавен секретар и британския държавен министър

Берлин, 20 януари 2022 г.

Тази сутрин, в Берлин, участвах в среща с моя германски колега г-жа Аналена Бербок, с американския държавен секретар г-н Антъни Блинкен и с британския държавен министър г-н Джеймс Клевърли.

Обсъдихме въпроса за сегашното напрежение с Русия и въпроса за диалог с Русия. Припомних решителната подкрепа на Франция за зачитането на териториалната цялост на Украйна и недвусмислената позиция, изразена от държавите членки на Европейския съюз по време на Европейския съвет през декември миналата година относно огромните последици и сериозната цена на евентуално ново посегателство срещу нея. В продължение на разговорите от срещата Gymnich в Брест, в края на миналата седмица, аз посочих, че заседанието на Съвета по външни работи в понеделник, 24 януари, ще даде възможност за още по-задълбочен разговор с участието на 27-те по този въпрос. Той е и приоритет на френското председателство на Съвета на Европейския съюз.

Отбелязах също така приноса на Франция за сигурността на нашите съюзници, по-специално в рамките на системата на силите за реагиране на НАТО и на собствените й сили за бързо реагиране, както и в рамките на засиленото предно присъствие в балтийските държави. Посочих, че този принос ще се запази и че сме готови да изпълняваме нови мисии в Румъния, в зависимост от решенията, взети колективно в рамките на Алианса, както президентът на Републиката отбеляза вчера в пожеланията си за успешна година, отправени към въоръжените сили.

По отношение на диалога с Русия подчертах колко важно е да продължим да водим взискателни разговори с Москва във всички формати, започнати миналата седмица, по-специално в рамките на Нормандския формат, в рамките на американо-руските разговори за стратегическа стабилност, в Съвета НАТО/Русия и в ОССЕ. Във всеки един от тези формати европейците играят пълноценна роля, единни и солидарни. Във връзка с това припомних основните приоритети, споделяни с нашите съюзници и партньори, отразяващи интересите ни по отношение на сигурността, необходими, за да поддържаме колективния диалог с руснаците, независимо дали става въпрос за зачитане на основните принципи на Хелзинки и Парижката харта, за стратегическа стабилност, за контрол на ядрените и конвенционалните оръжия, за прозрачност и предвидимост на маневрите и ученията или за ефективно изпълнение на споразуменията от Минск в Украйна. На базата на тези споразумения, на които бе направен преглед на срещата на върха в Париж през декември 2019, би трябвало да е възможно да постигнем напредък.

В това отношение, по въпросите на сигурността, които засягат Европа, е нормално европейците да се консултират помежду си и да поддържат тясна координация със своите съюзници и партньори, тъй като нищо, което касае европейската сигурност, не може да се обсъжда и решава без пълноценното участие на европейците. Напълно съм съгласен с казаното от държавния секретар Антъни Блинкен, че няма да има „нищо за Европа и нейната сигурност без Европа“. Все пак е необходимо отново да го припомним, а след това и да го направим.

Както президентът на Републиката посочи вчера в Страсбург, става въпрос да се отправят предложения, насочени към изграждане на нов ред на сигурност и стабилност, който да отговаря на нашите колективни интереси за сигурност, който „да изградим между нас, европейците, след това да споделим с нашите съюзници в рамките на НАТО, а след това и да предложим на Русия за преговори“. Става въпрос за това да поддържаме колективен и единен трансатлантически път на диалог, в който европейците поемат изцяло отговорността си и заемат пълноценно мястото си, заедно със своите съюзници от НАТО, по тема, която пряко засяга собствената им сигурност.

Накрая се спряхме и на иранския ядрен въпрос. Изминаха почти два месеца от подновяването на преговорите във Виена. С моите колеги споделяме една и съща констатация: има напредък, частичен, плах и бавен, но преговорите не могат да продължават с толкова бавни темпове, когато в същото време иранската ядрена програма напредва толкова бързо. Много скоро ще се окажем в неудържима ситуация. Изкушавам се да кажа, че животът на Съвместния общ план за действие относно иранската ядрена е под заплаха. С Русия и Китай оставаме твърдо решени да накараме всички да се върнат към своите ангажименти, но няма да можем да го направим, ако Иран продължава да демонстрира такава бавност и търпеливост в преговорите, което му дава възможност да се отдалечи от своите ангажименти по Съвместния общ план за действие. Ако не го постигнем, това би било краят на споразумението.