Инициатива за Европа

Реч на Еманюел Макрон за една суверенна, единна и демократична Европа
Париж, 26 септември 2017

JPEG

Дошъл съм да ви говоря за Европа. Тя е нашият залог, нашата история, нашата идентичност, нашият хоризонт. Тя ни закриля и е нашето бъдеще.

Европа е същевременно и идея, която от векове насам е утвърждавана от пионери, оптимисти, визионери и която сме длъжни да преоткриваме. [...] Защото Европа ще живее само чрез идеята, която имаме за нея.
Наследници сме на две разрушителни войни, които щяха да потопят в тъмнина нашата Европа. Идеята възкръсна от руините.

Европейската общност за въглища и стомана и единният пазар се градяха с посланието за мир, просперитет, свобода, които проектът изковаваше.Когато поколение по-късно Гърция, Испания и Португалия се присъединиха към единния пазар, тези думи вече не звучаха технически. За излизащите от диктатурата страни те бяха отзвук на свободата. Когато още едно поколение след това към този проект се присъедини така наречената тогава Източна Европа от Полша до България, същият този полъх на надежда ни окриляше. За голям брой страни, жертви на най-жестоко потисничество, присъединяването към Европейския съюз представляваше небивало обещание за еманципация.

Жизненоважният залог е все още налице.Но преградите, зад които Европа можеше да процъфтява, вече изчезнаха. И ето тя днес е по-уязвима, изложена на поривите на глобализацията, и дори, което е още по-лошо, на идеи, които се явяват като предпочитани решения.

Тези идеи имат име: национализъм, идентаризъм, протекционизъм, суверенизъм. Тези идеи, които толкова пъти са разпалвали пожари, в които Европа можеше да загине, се появиха отново пременени в нови дрехи и през последните дни.Тяхната легитимност почива на страха на хората, с който те цинично злоупотребяват. Прекалено дълго време бяхме сигурни, че миналото няма да се върне, мислехме, че урокът е научен, че можем да загърбим амбицията, надеждата, която трябваше да носи Европа, тъй като беше се превърнала в толкова очевидна, че бяхме загубили връзката.

Но тъжните страсти на Европа са тук, приветстват ни и заслепяват.
Но ние ги оставихме да го направят, тъй като поискахме да се наложи идеята, че Европа се е превърнала в безпомощна бюрокрация. Навсякъде в Европа обяснявахме, че всяко ограничение се дължи на Европа, че безсилието също идва от Брюксел, като същевременно забравяхме, че Брюксел сме ние във всеки един момент! Повече не предложихме, не пожелахме. Нищо няма да оставя в ръцете на тези, които обещават омраза, разделение или затваряне в националните граници. Няма да им оставя нито едно предложение. Европа трябва да ги направи, ние трябва да поемем отговорност за тях, днес и сега. [...] Защото не можем да си позволим да запазим същите навици, същите политики, същия речник и същите бюджети. Още по-малко можем да изберем пътя на затваряне в националните граници, което би довело до колективно корабокрушение .

Единственият път, който гарантира нашето бъдеще е този, за който ще ви говоря днес и който ние, вие, трябва да очертаем. Това е преосноваването на една суверенна, обединена и демократична Европа. Нека заедно да се осмелим да проправим този път. Както във всеки един момент съм го отстоявал пред французите, ще го кажа и днес с неизменно убеждение: настоящата Европа е много слаба, твърде тромава, твърде неефективна. Само тя обаче може да ни даде капацитет за действие пред големите съвременни предизвикателства. Накратко само Европа може да гарантира действителен суверенитет. [...]
И вместо да насочваме цялата си енергия към вътрешните ни разделения, както го правим от прекалено много време насам, трябва по-скоро да видим как да направим силна Европа днес. И как да изградим шестте ключа към суверенитета, необходими за успеха на това начинание.

Първият ключ, който е в основата на всяка политическа общност, е сигурността. [...] В областта на отбраната трябва да се стремим към придобиване от Европа на самостоятелна способност за действие в допълнение на НАТО. Основата на тази самостоятелност бе поставена в резултат на постигнатия исторически напредък през последните месеци. През юни поставихме основите на Европа на отбраната с постоянното структурирано сътрудничество.

Но трябва да постигнем повече. Предлагам занапред да се опитаме да изградим тази обща култура, като предложим европейска инициатива за намеса, която има за цел да развие тази споделена стратегическа култура.

За постигането на това сближаване е необходима дълбока промяна. В този смисъл предлагам на нашите партньори да приемем в националните си армии – и поставям началото на тази инициатива във френските въоръжени сили – военнослужещи от всички европейски страни, които желаят да участват възможно най-рано в дейностите ни по подготовка, разузнаване, планиране и помощ на операциите. В началото на следващото десетилетие Европа трябва да разполага с общи сили за намеса, с единен бюджет за отбраната и с единна доктрина за действие.

Искам тази общ култура да се пренесе и в областта на борбата с тероризма, в разузнавателните ни служби. В тази връзка искам да се създаде Европейска разузнавателна академия, за да се засилят връзките между страните ни посредством дейности по обучение и обмен.

Климатичните промени заплашват също, както никога досега, сигурността ни и всяка седмица причиняват смърт. Затова искам да успеем да създадем Европейски сили за гражданска защита, като така обединим средствата си за помощ и намеса и отговорим на природни бедствия от пожари до урагани и от наводнения до земетресения.

Европа, която се обединява, за да закриля, да осъществява намеса, да спасява човешки животи, е Европа, която преоткрива смисъла на това братство в основата си, която излиза от заклинанието, за да пристъпи към действие и да покаже силата на колективна способност за действие.

Гарантирането на нашия суверенитет е вторият ключ и означава да се контролират границите ни без отстъпление от ценностите ни. Миграционната криза не е криза, а залог, пред който ще сме изправени дълго време. Той се породи от дълбокото неравенство, до което доведе глобализацията . Съдбата ни е свързана с тази на Близкия и Среден Изток, както и с тази на Африка. Единствено с Европа можем ефективно да опазим границите си, да посрещаме достойно тези, които имат право на убежище, да ги интегрираме реално и в същото време да върнем бързо тези, които не изпълняват условията, за да получат такава закрила.

Затова бих искал да бъдат приети през следващата година обсъжданите в момента нормативни актове, с които да се реформира миграционната ни политика. Искам да се създаде истинска Европейска служба за убежище, която да ускори и да хармонизира процедурите ни, да разполагаме най-после със свързани бази данни и с документи за самоличност с биометрични данни с обезпечена сигурност, тъй като днес във Франция разглеждаме десетки хиляди молби за предоставяне на убежище, които нашите европейски партньори са отхвърлили; постепенно да се създаде Европейска гранична полиция, която да осигури навсякъде в Европа строго опазване на границите и да гарантира връщането на тези, които не могат да бъдат приети; да финансираме солидарно мащабна програма за обучение и интеграция на бежанците, тъй като да се направи място на бежанците, които са рискували живота си там, откъдето идват, или по пътя насам, е наше общо задължение като европейци и не бива да го забравяме.

Трябва обаче да го изпълним, без да оставяме товара само на някои, независимо дали са страни на пристигане или крайни приемащи страни, като поставим основите на истинска избрана, организирана и съгласувана солидарност.

Трябва да сме по-далновидни и заявявам ясно, че дори и най-здраво пазените граници, и най-амбициозните политики не могат да задържат продължителната миграция. Само стабилизацията и развитието на страните на произход могат да я прекратят. Съвременната миграция се захранва от установилото се неравенство и от кризите, които произтичат от него. [...] Преди всичко Европа трябва да има хоризонт в областта на външната си политика, чиито приоритети трябва да ся ясни: най-напред Средиземноморието, което е сърцето на нашата цивилизация. [...]

Но в по-широк смисъл европейската ни политика не трябва повече да гледа на Африка като на съсед, който представлява заплаха, а като на стратегически партньор, с който заедно ще се изправим пред утрешните предизвикателства. [...]
Тази публична помощ за развитие трябва обаче да бъде европейска въз основа на нова амбиция, като в тази връзка искам да положа на нови основи проекта за данък върху европейските финансови транзакции с цел финансиране на тази политика.

Вече ви е ясно, че третият ключ към нашия суверенитет е именно тази външна политика, това партньорство с Африка, които почиват на кръстосани инвестиции, образование, здравеопазване, енергетика. [...]

Четвъртият ключ към нашия суверенитет е способността да дадем отговор на големите промени в света, екологичния преход. Тази пълна промяна коренно променя начина ни на производство, на преразпределяне и на поведение. [...] Искаме ли да забързаме ход и да станем лидери на нов продуктивен модел, който няма да е икономически модел, а обществен, цивилизационен модел и ще позволи и да се преосмислят неравенствата, външните фактори на едно общество, основни жертви на дисбалансите на което са най-слабите, най-уязвимите?

Аз направих своя избор. Дълбоко вярвам, че Европа трябва да бъде анвагард на един ефективен и справедлив екологичен преход. [...] Затова трябва да се инвестира и насърчава силно тази пълна промяна. Най-напред трябва да се определи справедлива цена на въглеродните емисии, достатъчно висока за да се гарантира този преход. [...] Ако през следващите години не разполагаме със значителна цена за тон въглеродни емисии, която да позволи дълбока реорганизация на икономиките ни, всичко ще е напразно. [...]
Този преход налага и европейски енергиен пазар, който реално да функционира, както и най-после да проявим воля и да благоприятстваме междусистемните връзки.[...]

За успеха на тази стратегия е необходимо и да осигурим на най-изложените на последиците от глобализацията промишлени предприятия еднакви условия на дейност с тези на конкурентните предприятия и промишленост в други райони на света, в които не се прилагат същите изисквания в областта на околната среда. Затова е абсолютно необходимо да има данъчно облагане на въглеродните емисии на границите на Европа.

Пределната минимална цена, междусистемните връзки, договорът за преминаване и данъчното облагане на въглеродните емисии на границите са четирите стълба на тази енергийна амбиция на Европа. [...]

Тази европейска амбиция, разбира се, не трябва да бъде единствено защитна. Затова предлагам създаването на европейска промишлена програма в подкрепа на незамърсяващите автомобили и за развиване на общи инфраструктури, които да позволят да се прекосява Европа, без да се уврежда. Имаме нужда от големи проекти и това е един от тези, който ще помири основните ни промишлени амбиции в тази област.

Селскостопанската политика не трябва да бъде политика на свръхадминистриране. [...]

В Европа винаги ще има много селскостопански модели и бих искал всяка страна да може да подкрепи тази промяна в съответствие с амбициите и предпочитанията си.

Бих желал да можем поставим без комплекси началото на абсолютно нова Обща селскостопанска политика, която да преследва две цели: да ни защити срещу големите неочаквани неблагоприятни събития, нестабилността на световните пазари; да благоприятства големия европейски селскостопански преход и да предостави повече гъвкавост на страните при организирането на живота на териториите и секторите, по-малко бюрокрация, да окаже по-гъвкава подкрепа на териториите навсякъде, където е необходимо да се направи колективен избор на терени.

Следователно е необходимо да създадем европейска служба за разследване и контрол, за да се борим с измамата, за да гарантираме безопасността на храните и да осигурим спазването на стандартите за качество в Европа. В това отношение подкрепям решението на председателя Юнкер да се сложи край навсякъде в Европа на двойните стандарти при храните и да направим така, че тази служба да се превърне в гарант на това легитимно сближаване.

Петият ключ към нашия суверенитет преминава през сферата на цифровата икономика. Европа притежава единствена по своя род привързаност към постоянното равновесие между свобода, солидарност и сигурност, а това са именно залозите при цифровата революция. Европа, която изгради след войните икономически модел, за да навакса изоставането си, трябва да е начело на тази революция посредством коренна иновация. Следователно навсякъде в Европа трябва да направим всичко, за да имаме най-високи постижения в цифровата икономика, като привличаме таланти в областта на науката и предприемачеството. [...]

Бих искал Европа да оглави тази революция посредством коренна иновация. Нека да създадем през следващите две години Европейска агенция за иновация по подобие на това, което са успели да направят САЩ с DARPA при овладяването на космическото пространство. Такава трябва да е нашата амбиция. [...] Нека да следваме амбицията си, да финансираме изследователската дейност в нови области като изкуствения интелект, да приемем, че можем да поемем риск. Тази агенция ще постави Европа в положение на новатор, а не просто на последовател. [...]

Трябва да се води дебат в тази област. Защото дълбоко вярвам в икономиката на иновацията, вярвам в отворения свят, но отвореният свят има смисъл само когато има лоялна конкуренция! Следователно не можем да приемем да се облагат данъчно европейски икономически субекти, а да не се облагат международни!

В тази връзка Франция предприе съвместно с партньорите си насърчаване на ниво министри на икономиката и финансите на инициатива за данъчно облагане на създадената стойност по място на създаването ѝ, която инициатива бих искал да подема и на ниво държавни глави и ръководители на правителства и която ще ни даде възможност за задълбочен преглед на данъчните ни системи, за да облагаме без снизходителност предприятията, които се установяват извън Европа само за да избегнат данъчното облагане.

И накрая суверенитетът е и паричната и промишлена икономическа сила. [...] Но устойчива икономическа сила може да се изгражда само от страни, които имат една и съща парична единица, затова дълбоко споделям амбицията за еврозоната. [...] Въз основа на този именно икономически и паричен съюз и вътре в него можем да изградим сърцето на интегрирана Европа. [...] Залогът е да се намали безработицата, под ударите на която попада все още един на всеки петима млади хора в еврозоната. Следователно имаме нужда от икономическа и политическа стратегия във времето. Нашият залог в рамките на еврозоната е как да превърнем тази зона в конкурентоспособна на Китай и САЩ икономическа сила. [...] Аз нямам червена линия, имам хоризонти. [...]

Необходимо е да постигнем сближаване и стабилност посредством национални реформи, но и чрез координиране на нашите икономически политики и общ бюджет. [...] Следователно са необходими повече инвестиции. Необходими са ни и средства за стабилизация в отговор на икономическите сътресения. Една държава не може сама да се справи с криза, когато вече не решава каква да бъде паричната ѝ политика. Ето защо, поради всички тези причини, да, имаме нужда от по-силен бюджет в сърцето на Европа, в сърцето на еврозоната.

Бюджетът трябва да отразява именно тази амбиция. Европейските данъци в IT сектора или в този на околната среда биха могли да представляват същински европейски ресурс, който да финансира общите разходи. Отвъд това ние би трябвало да помислим как да допринесем към този бюджет поне с един данък, например този върху предприятията, след като неговото хармонизиране бъде осъществено.

Един такъв бюджет би могъл да бъде ефективен само с политическата движеща роля на общ министър и на парламентарен контрол на европейско ниво. Единствено еврозоната, с една силна международна валута, може да превърне Европа в световна икономическа сила.

Ако еврото е призвано да се превърне в единна за всички страни-членки валута, когато те изпълнят необходимите критерии за това, то тогава е необходимо спешно да изградим една силна еврозона, която да е ефективна и солидарна; именно тази сила ще бъде от полза за всички тези, които утре биха се присъединили към нея.

Това поставя и въпроса за единството. Европейското единство, започващо от френско-германското помирение и стигащо до повторното обединение на Изтока и Запада, е всъщност нашият най-красив успех, нашият най-ценен коз. Така, наред с шестте битки за суверенитет, бих желал да говоря и за нашата битка в името на единството. Не бихме имали силна и суверенна Европа, ако тя не е единна, кохерентна. Загубата на това единство би означавала да поемем риска да се върнем към пагубните разединения и хегемонията на разрушението.
Европа на 28те не би могла да функционира по същия начин както Европа на 6те, затова и нашият общ проект, бъдещето на нашите народи не би могло да се ограничи до търсенето на най-големия общ знаменател. Ние ще съумеем да събудим желанието да придвижваме Европа напред в името на общото благо, само когато артикулираме ясно водещата амбиция на някои и уважението към ритъма на всеки един от нас.
[…]
Именно в това се състои смисълът на битката за ревизиране на директивата за командированите работници, която водя днес… Нужно е да съживим социалния диалог, но никога не бих направил това, без да мога да защитавам онези, които работят, подложени на социалния дъмпинг […].

Тази битка за реформиране на директивата представлява по същността си една битка за повече справедливост и социално сближаване в Европа. В този смисъл поздравявам предложението на Жан-Клод Юнкер за създаване на Европейска служба за контрол, която да следи за спазването на правилата. Това наистина е необходимо, но трябва да се отиде още по-далеч и да се изгради същински проект за фискално и социално сближаване.

Имам две предложения в тази посока. Първото се отнася до корпоративния данък: вече започнахме хармонизирането на данъчните основи, но се налага да ускорим този процес; разговорите в тази посока между Франция и Германия ще доведат до неговото финализиране през следващите четири години… Но отвъд това, не би трябвало в рамките на Европейския съюз да имаме такова разминаване в нивата на корпоративното данъчно облагане. Това разминаване също подхранва една известна форма на разединение, дезинтегрира нашите собствени модели и прави Европа по-уязвима.

Именно затова, преди съставянето на следващия европейски бюджет през 2020г., бих желал да определим един спектър от ставки, който да обвързва всички страни-членки. Неговото спазване ще обуславя достъпа до европейските кохезионни фондове, тъй като не можем да се възползваме от европейската солидарност, играейки същевременно срещу останалите.
[…]
Второто ми предложение е да очертаем една истинска социална конвергенция и да сближаваме поетапно нашите социални модели; това е напълно съвместимо с нашата конкурентоспособност на световно ниво…
[…]
В Европа имаме нужда да пресъздадем основите на един обновен социален модел, различен от модела на ХХ век, който да не се основава на принципа на догонването. Трябва да помислим за условията и да ги изградим на европейски ниво. Затова бих желал още следващия ноември да организираме дискусия върху социалните основи на европейския проект, като бих искал неговото изграждане да се основава на правила за сближаване. Трябва да определим една минимална работна заплата, адаптирана към икономическата реалност на всяка страна, като същевременно поетапно навлизаме в тази логика с цел постигането на сближаване.

Осигурителните ни прагове се разминават твърде много; днес, когато един работник е командирован в друга страна, именно равнищата на осигурителния праг се превръщат в основен източник на неравенство. Именно затова е необходимо, отвъд реформата на принципите на командироване на работници, която бих искал да се осъществи до края на годината, най-високото ниво на осигурителен праг да бъде заплащано в полза на страната на произход. Тези пари ще захранват фонд на солидарност, от който ще се възползват най-бедните държави и който ще подпомогне тяхната конвергенция.
[…]
Именно това представлява солидарността, която ни обединява: една справедлива Европа, която защитава и същевременно е амбициозна… А най-силната сплав на Съюза ще си останат завинаги културата и познанието.
[…]
Нашата фрагментираност е само повърхностна. Всъщност, тя крие възможност за нас. И наместо да оплакваме множеството езици, на които говорим, би трябвало да ги превърнем в преимущество! Европа трябва да бъде пространство, в което до 2024г. всеки студент ще говори поне два европейски езика… През 2024г. половината от принадлежащите към една определена възрастова група би трябвало да са прекарали поне 6 месеца в друга европейска държава преди да навършат 25 години…

Предлагам създаването на европейски университети, които да представляват академични мрежи, обхващащи множество държави и които да залагат на възможността студентите им да получават образованието си в чужбина, а образователният процес да се провежда на минимум два европейски езика. Тези европейски университети трябва да се превърнат в среда за педагогическа иновативност, за постижения в научните изследвания. Трябва да си поставим за цел да изградим поне двадесетина такива университета до 2024г., но също така трябва още от следващата академична година да положим основите на първите такива, с въвеждането на истински европейски семестри и дипломи.

Тези свързаност трябва да се изграждат още от гимназията. Бих искал да започнем процес по хармонизиране и взаимно признаване на дипломите от средното образование. Така, както направихме това с висшето образование чрез процеса от Болоня, нека още от днес поставим началото на един процес, започващ от Сорбоната. Той ще благоприятства обмена, промените и реформирането в цялата европейска система на средното образование… Това ще бъде само от полза за бъдещите поколения, защото именно това, което остава накрая, обединява хората! А това е именно времето, което сте прекарал в Париж, Милано, Берлин или Гданск, докато сте бил в колежа – то е от значение и именно то обуславя европейската спойка.
[…]
И накрая, същността на европейския проект е демокрацията. Твърдя дори, че тя е най-голямата му сила, неговата същност… Суверенитет, единство, демокрация са неразривните същности на Европа. И тези, които си мислят, че можем да имаме суверенитет без демокрация се лъжат!... Те представляват един неразривен триптих… Днес заявявам твърдо пред вас: затворихме страницата на един вид европейското изграждане.
[…]
Именно затова, ако искаме отново да започнем да напредваме, бих желал да минем през процеса на организиране на демократични събрания, които да бъдат интегрална част от европейското преосноваване. Бих желал след като определим основите на една пътна карта, подкрепена от водещите правителства, които желаят да вървят в тази посока, да организираме през следващата година в продължение на шест месеца във всички държави, които изразят такова желание, дебат, базиран върху едни и същи въпроси с цел идентифициране приоритетите и идеите, които да начертаят нашата бъдеща пътна карта за Европа. Нека поставим нещата в ред; да организираме един отворен, свободен и прозрачен европейски дебат, вместо да изказваме становища по един неразбираем и тайно писан текст. Нека така изградим този проект, който ще вдъхне съдържание и цел на европейските избори през 2019г.
[…]
Именно с цел изграждането на това недовършено демократично пространство, предлагам през 2019г. да се създадат транснационални листи, които ще позволят на европейците да гласуват за един общ и съгласуван проект… Как ще стане това? Британците избраха да ни напуснат, освобождавайки по този начин 73 места в Европейския парламент. Поставени сме пред един прост избор: да си поделим елегантно останките, решавайки, че поради липсата на споделен общ устрем, Европа не представлява друго освен един синдик по съсобствеността… Или да решим, че именно тези 73ма депутати трябва да бъдат европейския отговор на Брекзит под формата на една транснационална листа, чрез която се гласува за едни и същи европейски парламентаристи в цяла Европа.
[…]
Европейските граждани трябва да лансират наново европейския дебат – отдолу, от основите, истински. И аз бих желал на следващите избори да бъде осъществена същинската крачка напред, а именно половината от членовете на Европейския парламент да бъдат избирани чрез тези транснационални листи.
[…]
2024г. трябва да бъде хоризонтът за нашата политическа цел… Именно затова този дебат трябва да бъде лансиран още сега. Сега е подходящият момент за това… именно този мандат, 2019-2024г., трябва да бъде периодът на европейската трансформация.
[…]
Какво ще представлява Европа през 2024г.? Вече го заявих: единството на Европа е в основата на това преосноваване. Според мен, през 2024г. Европейският съюз ще бъде обединен около два стълба. Първият, това са ценностите на демокрацията и правовата държава, които не подлежат на договорки. По отношение на ценностите не е възможно да съществува Европа на две скорости, тъй като те са основата на нашето единство и на нашата свобода… Вторият стълб е единният пазар, който си остава най-добрата гаранция за нашата мощ, просперитет и привлекателност. Работата по неговото опростяване, започната преди три години от настоящата Комисия, трябва да продължи и да бъде задълбочена.
[…]
Прост, ефективен, защитаващ, единният пазар трябва отново да се превърне от пространство на конкуренция в пространство на сближаване… Нужна е прозрачност на преговорите и на прилагането на търговските споразумения. Необходимо е зачитане на екологичното начало при търговските преговори. Нужно е да се създаде длъжността европейски търговски прокурор, който да следи за спазването на правилата от страна на нашите конкуренти и да санкционира, без да отлага, всяка нелоялна практика.

За да функционира по-добре, Европейският съюз не може да избегне въпроса за своите институции. Не можем да продължим напред с една Комисия, наброяваща близо 30 члена, сякаш всеки трябва да брани интересите на своята страна. Това не е нито смисълът, нито духът на европейския проект. Трябва да мислим за една Комисия, съставена от 15 члена.

Този съюз на единния пазар и правото е призван да се разшири след няколко години. Европейският съюз, основаващ се върху своите ценности и единния пазар, функциониращ по опростен начин, преобразуван, по-близо до гражданите, по-взискателен по отношение на търговията, е всъщност една Европа, чийто граници не са затворени.

Съюзът трябва да се отвори за страните от Балканите, след като те покрият напълно достиженията на общностното право и приложат изискванията на демокрацията. Защото нашият съюз остава привлекателен и той е основен фактор за мира и стабилността на континента. Те трябва да спазят предвидените условия, но тяхното привързване към един преосмислен Европейски съюз е необходимо условие, за да не обърнат гръб на Европа и да отидат към Русия, Турция или към други авторитарни сили, които не защитават нашите ценности.
Ако желае, Обединеното кралство също може да намери своето място в този преоткрил непреклонността на ценностите си Европейски съюз... Аз не си представям как Обединеното кралството няма да може да открие своето място в този преосмислен и опростен Европейски съюз, който аз предлагам.
Ако ние можем да приемем това разширяване, то е също така поради факта, че подсилените основи на Европейския съюз ще позволят и по-големи диференциации. Аз напълно споделям тази философия. Европа вече е на няколко скорости, така че да не се страхуваме да го кажем и да го поискаме! Именно защото тези, които се движат по-бързо не смеят вече да напредват, сладостта от амбицията се загуби; останалите, които ги гледаха как напредват, накрая си казаха: „този авангард на Европа не изглежда чак толкова добре, та те дори не смеят вече да се съберат, не смеят да предлагат, не смеят вече да се движат напред“.

Не, нека се движим към диференциациите, към този авангард, към сърцето на Европа, за което говорех преди малко. На всички предизвикателства трябва да отговаряме напредвайки, ускорявайки ритъма и въздигайки амбициите си. Нито една държава не бива да бъде изключена от тази динамика, но също така нито една държава не би трябвало да може да блокира онези, които искат да се движат по-бързо или да стигат по-далеч.
[…]
Завърна се времето, когато Франция предлага, за да напредва заедно с Европа и с всички европейци, които споделят това нейно желание. Мисля си за мига, когато на 9 май 1950г. в Париж Робер Шуман се осмели да предложи да изградим Европа. Мисля си за неговите силни думи: „Обединение на Европа не бе постигнато и се стигна до война“.
[…]
Два дни след провеждането на изборите в нашия основен партньор, бих искал да поздравя отново канцлера Ангела Меркел... Знам, че тя няма да отговори нито със затваряне, нито с плахост. Знам, че тя ще има същата реакция, каквато има всеки път, когато страната й е изправена пред предизвикателства: смело и с усещането за историчност... На първо място, аз предлагам на Германия едно ново партньорство. Няма да сме съгласни по всички въпроси или поне не веднага, но ние ще обсъждаме всичко... По всички въпроси, които засегнах, можем да вложим един решителен и ясен френско-германски устрем... Защо да не си поставим за цел до 2024г. да интегрираме напълно нашите пазари, прилагайки едни и същи правила за нашите предприятия – от търговското право до разпоредбите, приложими при фалит?
[…]
Бих предложил на всички онези, които споделят волята за една суверенна Европа, изградена около основите, които очертах за постигане на единен и същевременно диференциран и демократичен Европейски съюз, да създадем в следващите седмици специална група за европейско преосноваване. Тя ще включва представители на всяка държава-членка, която желае да участва, както и на европейските институции. До лятото на 2018г. тя трябва да предложи конкретните мерки, чрез които да могат да се предложат шестте очертани ключа на суверенитета, като изхожда от резултатите от демократичните събрания.
[…]
Нека не очертаваме един затворен клуб, а да зададем път, метод и така всички онези, които имат амбицията, волята и силата ще могат да участват в него, без да блокират останалите, без да ги спират. Тези предложения и инициативи, които отправих към нашите партньори, които желаят да се включат, имат една единствена цел, а именно да върнат Европа към същността й, да я върнат на гражданите. Ние трябва да ги убедим, че последните 70 години, които изживяхме, не са плод на някаква случайност, а на една непоклатима воля, основаваща се на изключителен оптимизъм.
[…]
Обръщам се към всички европейски ръководители, към европейските парламентаристи и към всички европейски народи: вгледайте се във времето, в което живеем, гледайте го право в очите и ще видите, че нямате избор, че не разполагате с лукса на предходното поколение, което съумя да управлява вече постигнато и прясно изграденото. Не разполагате с този лукс. Изправени сте пред един прост избор: да отстъпвате на всеки следващи избори по още мъничко място на националистите, на тези, които мразят Европа и така да ги допуснете да дойдат – след пет, десет или след петнадесет години. Вече сме ги виждали как печелят тук. Или да изберете да поемете своите отговорности и да поискате тази Европа, осъзнавайки рисковете във всяка една от нашите държави. Ние трябва да споделяме тази близост, защото белезите, които поразиха Европа, са нашите собствени белези!

Трябва да прегърнем тази амбиция именно сега. Сега, защото настъпи времето, когато нашите съграждани се сепнаха. Но най-вече сега, защото ние сме отговорни пред младежите от цяла Европа. Отговорността, която поемат днес управляващите, е да оставят нашата младеж в ръцете на крайностите, да й подарят едно бъдеще, което няма да им предостави лукса, с който ние разполагаме, а именно – да избираме собствената си съдба, да обрекат нашата младеж на всички препъникамъни, които Историята ще им поднесе.

Затова заявявам на всички европейски ръководители, че каквито и трудности и сътресения да ни очакват, ние имаме една единствена отговорност: тази, която сме задължени да поемем в името на нашата младеж, отговорността за бъдещите поколения, отговорността да получим тяхната благодарност, защото в противен случай ще си заслужим тяхното презрение. Аз направих своя избор.

публикувано на 21/11/2017

Нагоре