Кръгла маса за правното образование, изказване на посланика

Изказване на Ксавие Лапер дьо Кабан, посланик на Франция в България, при откриването на кръгла маса за правното образование

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ (7 януари 2016г.)

Уважаеми Господин Ректор,
Уважаеми Господин Декан,
Уважаема Професор Панайотова.
Уважаеми Професор Годен,
Уважаеми Професор Барбато
Дами и господа,

Благодаря на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и на университета в Нант за идеята да организират кръгла маса за правното образование. Става дума за съществен въпрос, на който ще се спра по-нататък и върху който посолството на Франция бе започнало да работи през последните месеци по искане на заинтересованите български органи.

Всъщност г-н Христо Иванов, предходният министър на правосъдието, за чиято оставка съжаляват всички посолства и която се наложи да бъде подадена поради провала на подкрепяния от него проект за реформа. Реформа, която трябваше да бъде първа стъпка в установяването на истински независимо правосъдие в България, каквото европейските партньори очакват от осем години насам. Та, както казах, предходният министър на правосъдието се бе обърнал към редица чуждестранни посолства, сред които и посолството на Франция, за да почерпи опит относно водения размисъл от министерството и българските университети във връзка с необходимата за правното образование в България реформа.

Всъщност последната реформа на правното образование в България датира от 1994 г., а именно 13 години преди присъединяването на вашата страна към ЕС и 5 години преди началото на Болонския процес, който цели да улесни създаването на европейско пространство за висше образование. Това е било във време, когато с катастрофалното правителство на Любен Беров и преди открито целящия връщане на режима опит с правителството на Жан Виденов, управляващите от бившата българска комунистическа партия правеха всичко възможно нищо да не се променя.

Безспорно е, че основанията и обстоятелствата на последна реформа са много различни от настоящото развитие на България.

Безспорно е, че е абсолютно необходима реформа на правното образование в България.

В качеството ми на посланик на Франция не следва да определям в каква посока трябва да бъде проведена тази реформа и как трябва да се организира университетското правно образование, още повече че не съм юрист по образование, нито по професия.

И все пак е необходимо да подчертая, че принципите, въз основа на които ще организирате правното образование, са важни за мен и за моята страна.
Правото е особена дисциплина, тъй като е инструмент за постигане на цел. Тази цел е справедливостта.

Позитивното право, което в демократичните общества е възникнало вследствие на взето от всички нас решение посредством представляващите ни изборни лица, а именно съвкупност от закони, които след това се прилагат от изпълнителната власт и за спазването на които следят съдиите, това позитивно право е само един инструмент, който сме изобретили, за да дадем възможност на едно комплексно устроено и многообразно общество да направи така, че гражданите му да живеят в мир. Всъщност програмата, целта на политическата дейност в демократичните общества е свързана с осигуряване на мир посредством справедливост : едно общество не може да бъде определено като демократично, ако неговите граждани не го чувстват справедливо. Ако имат обратното усещане те бягат от него : не гласуват, емигрират, дори се бунтуват.

В забележителна си реч, произнесена на 11 декември, председателят на върховния касационен съд, г-н Лозан Панов, призова магистратите – не само съдиите, но всички магистрати, включително следователи и прокурори –„да се борим с всички сили за върховенството на правото“. И добави, цитирам : «Казвам върховенство на правото, а не на закона, защото понятието върховенство на закона крие един опасен риск – тъй като става дума за управление на човек от човек. Върховенството или господството на правото е власт на ценностите, които са фундаментални за всички нас и затова сме ги поставили в конституционна законност, която стои над. »

С тези думи председателят на върховния касационен съд припомни силата на естественото право и естественоправните устои на позитивното право в либералните демокрации. Фактически, европейските демокрации са поставили над позитивното право, над гласувания от парламентите закон с променливо мнозинство, с променливо влияние, с променливи идеологии, неприкосновени принципи. Посредством вписани в конституциите ни правила или с поети международни ангажименти, като Европейската конвенция за защита на правата на човека и на основните свободи на Съвета на Европа, ние, гражданите на демократичните режими на управление, сме решили да оправдаем Антигона и да обвиним Креон (цар на Тива). Или иначе казано ние сме пожелали съдията да може да обяви за несправедлив даден закон. Като с приемането на нашите конституции, с подписването на тези конвенции, сме посочили на съдията кои са тези принципи, ценности, в името на които той може непроизволно да не приложи несправедлива правна норма.

Тоталитарните режими, които строго са върлували в Европа през 20ти век, ни предпазват от изкушението да вярваме, че спазването на правилото е достатъчно, за да се гарантира справедливостта : как днес би могло да се приемат за съответстващи с правото и с целта на справедливост закони като тези, за статута на евреите, приети във Франция през септември и октомври 1940 г., или закона за защита на Нацията, приет през януари 1941 г. в България, с който също се отказват редица всеобщи права на някои граждани под претекст, че са евреи ? как би могло да се признаят за съобразни с правото и с духа на правосъдието законови текстове, с които се създава Народния съд в България, които са послужили за мнима „законова“ база за масовото екзекутиране на политическите опоненти след нахлуването на съветската армия ?

Тяхното привидно съответствие от формална гледна точка с правните норми не им пречи в действителност да бъдат актове на пълен произвол, като единствената цел на тази привидна законност е да се прикрие преднамерената по политически причини несправедливост.

Европейският съюз губи своя смисъл, ако не постави на преден план своите ценности, които са добре обобщени в девиза на моята страна, свобода, равенство, братство.

Спазването на тези ценности от всяка една държава членка е следователно от основополагащо значение в буквалния смисъл на думата : то полага основите на нашия Съюз и оправдава просъществуването му.

Именно поради тази причина през 1994 г. бяха определени така наречените критерии от „Копенхаген“, политически критерии за спазване на тези ценности, които трябва да се спазват от всички страни кандидати за членство.
Констатираме обаче, че в самия Европейски съюз отново са надвиснали рискове над свободите ни в името на така наречената „нелиберална“ концепция за демокрацията, без привържениците на тази концепция да отчитат, че става дума за противоречие: демокрацията може да бъде само либерална. Всеки режим, който претендира, че всеки може да бъде лишен от свобода в името на народната воля, обобщен израз, който почива на митичното единство общността, престава да се стреми към постигането на целта на демокрацията, която, както казах, е свързана с осигуряването на мир чрез справелдивост – следователно престава да бъде демократичен. Политиците във Франция, в България или от други европейски страни, които претендират, че са демократи, като същевременно насърчават омразата и отхвърлянето на част от гражданите, са лъжци.

Затова е важно за моята страна бъдещите български юристи, независимо от това дали ще станат след това съдии, прокурори, адвокати или нотариуси, да научат най-напред кои са нашите „ценности “, кои са философските и теоретичните устои, историческите събития. Необходимо е бъдещите български и естествено френски юристи, които не са живели по времето на комунистическия режим и не са били обект на пропагандата му, нито по време на немската окупация, да знаят, че позитивното право, това което е гласувано и постоянно изменяно, е само опит за формализиране на посочените по-горе принципи.

Следователно, както става ясно от само себе си, именно с философията, политическата философия, историята на идеите, понятия, които използваме в ежедневието – понятия, които впрочем са били използвани и от комунистическите режими на управление, но които са ги били лишили от всякакъв смисъл -, трябва да започне образованието на студентите, ако искаме да обучим хора, които ще практикуват правото, посветили се на справедливост, а не техници, които владеят правилото, но са неспособни да видят каква идея стои зад думата.
Благодаря Ви./.

публикувано на 02/03/2016

Нагоре