Поезия и фотография в памет на жертвите на атентатите в Париж

Вижте изложбата на оградата на посолството на Франция

На 13 ноември 2015г. серия от терористични атентати в Париж отнемат живота на 130 души и раняват 413. Цял свят реагира с възмущение и солидарност на тези безразборни убийства.

Новооткритата изложба на оградата на резиденцията на Франция се връща към спомена за отдадената от стотици хора почит в София и в Париж. Поводът e едно стихотворение, написано от японска гражданка, живееща в съседство на посолството.

Снимки

Снимките от изложбата са предоставени с любезното съдействие на bTV Media Group, чиито журналисти отразиха събитията и човешките истории около атентатите в Париж. Кадрите от Париж са на оператора Борис Пинтев, а от София – на фотографа Ладислав Цветков.

Танка

Автор на танката (традиционна японска поетична форма) е Миуако Ноте. Нейното произведение получава награда от Осмия международен конкурс за танка (Каруидзава, Япония, 2016).

散歩路と
わが巡りゆく
大使館

今朝置きゆける
小菊の供花

Път обичаен
Разходка във квартала
Пред посолството

Тази сутрин поставих
Две бели хризантеми

Интервю с Миуако Ноте

Г–жо Ноте, преди седем години напускате Вашата родна страна, Япония, за да дойдете да живеете в България. Какво можете да ни разкажете за този Ваш житейски избор? Вдъхновява ли България Вашата поезия?

Нищо не подсказваше, че аз, бившата японска учителка от провинцията, ще дойда някой ден да живея в тази страна. Но серия от обстоятелства и срещи ме вдъхновиха да направя този житейски завой и аз заминах за България. Много бързо си създадох приятелства, затова реших да се установя в София, където се чувствам много добре.

Най–много ценя природата и хората в България. Те ме вдъхновяват и аз пиша много за страната. Поезията и калиграфията са начин да се доближиш до другия и да споделиш изживени мигове и емоции. Докато преподавам калиграфия и други древни японски изкуства в български училища, се радвам на множество интересни срещи: срещнах българи, страстно отдадени на японската калиграфия и дори се запознах с един българин, който пише танка на своя роден език!

Написала сте танка, в която се споменава посолството на Франция в България. Можете ли да коментирате този, на пръв поглед, странен избор?

Много е просто. Живея в квартала и често минавам покрай оградата на посолството. В края на миналата година тя бе отрупана с безброй безименни свидетелства на хора, които просто искаха да изразят своята съпричастност след ужасяващите атентати, които бяха извършени в Париж. Тази танка е моят начин да се присъединя към тях.

Моят баща загива по време на войната, далеч от дома, във Филипините, докато майка ми е бременна с мен. Може би това е причината да съм толкова чувствителна към теми като насилието, войната, тероризма.

Моята танка заживя собствен живот. Тя получи награда от международен конкурс в Япония. Имам приятели, любители на поезията, които започнаха да я превеждат на английски, немски, арабски, словашки… Благодаря Ви, че я преведохте на френски и български и я показвате именно на мястото, на което се вдъхнових за написването й.

Познавате ли Франция? Имате ли някаква особена връзка с тази страна?

Два пъти съм била във Франция, като единият беше на организирана екскурзия. Вторият бе преди три години и пазя много жив спомен от него. Бях отседнала в малък хотел в Париж, близо до музея на Роден и имах възможността да разгледам хубаво Вашата столица. Лувърът и Версай ме впечатлиха особено силно. Но има още толкова много за откриване! Ценя гостоприемството на французите, тяхната отвореност към други култури. Начинът, по който реагираха на понесеното от тях насилие е истински урок по човечност.

Вижте репортажа по БТВ

публикувано на 01/07/2016

Нагоре