Посланикът на Франция бе удостоен с орден „Стара планина“

Ксавие Лапер дьо Кабан, посланик на Франция в България, бе удостоен от държавния глава Росен Плевнелиев с орден „Стара планина“ първа степен (11 юли 2016).

Висшето държавно отличие му бе връчено за неговите заслуги за развитието и задълбочаването на двустранните отношения между Франция и България.

Слово на посланика:

Господин президент,

Бих могъл да приема честта, която ми оказвате, връчвайки ми орден „Стара планина“, като резултат от времето, прекарано от мен в България като представител на моята страна, и в известен смисъл като награда за прослужени години.

Но отличието, което току-що ми връчихте, искрено ме вълнува.
На първо място, защото България не е за мен като която и да е страна.
Вие знаете, вашата страна е мой втори дом, в нея започнах кариерата си, в нея срещнах съпругата си. Днес получавам признанието на страната, която е толкова скъпа за мен и която открих преди близо двадесет и пет години в присъствието на съпругата ми и на нейната майка, моята тъща – и това е още по-значимо.
След това, защото именно вие, господин президент, ми връчвате отличието.
Както знаете, моята страна е твърдо решена изграждането на Европа да продължи за благото на европейските народи и за независимостта на всички нас – въпреки предизвикания от Brexit шок – и това бе в центъра на вашите разговори преди две седмици в Париж, с френския президент.

За мен бе шанс през тези три години българският президент да е убеден европеец, нещо което не се бе случвало от доста време.

Всяко ваше действие, всяка ваша дума са знак за привързаността ви към европейския политически проект.

По времето на вашия мандат вие ни показахте как български ръководител може да има волята да се противопостави на олигарсите: само вие – и десетки хиляди българи – се противопоставихте на назначаването на олигарх начело на службите за вътрешна сигурност; моят предшественик понесе удари за подкрепата, която публично ви засвидетелства – отказан му бе орденът, който ми връчвате днес. Вие направихте, това оскърбление към моята страна да бъде поправено, щом това стана възможно, и моето правителство ви е дълбоко признателно за това.
Вие ни показахте, че за вас борбата с корупцията и независимостта на съдебната власт и магистратите не е просто лозунг или политическо оръжие, а искрена цел. И както знаете, господин президент, липсата на напредък в тази област, когато от почти десет години България е вече член на Европейския съюз, е повод за безпокойство за моята страна.

Господин президент, мисията на дипломата е кратък миг в живота на човека, още по-кратък в битието на една страна и в съществуването на двустранните отношения.

Тези три години бяха наситени, изпълнени с неповторими моменти като откриването на новата сграда на Френския институт, или изложбата на тракийските царе в Лувъра, открита от българския министър-председател и постигнала огромен успех, със съпричастността, която Вие лично, министри и български граждани изразихте по повод атентатите в Париж от януари и ноември месец миналата година. В ежедневен план, щастлив съм, че работих за това да убеждавам французите да инвестират в България, да им помагам в разрешаването на срещаните от тях трудности, да подкрепям българските училища с преподаване на френски език, които посетих почти до едно, да съдействам на различни министерства в подготовката на българското председателство на Европейския съюз.

Бих искал лично да ви благодаря за помощта, която ми оказахте, както и секретарите и съвентиците на вашия политически кабинет. Изказвам благодарността си и на българските министри, заместник-миинистри, бивши министри, професори и преподаватели, членове на неправителствени организации, с които работих и които ми помогнаха да разбирам и познавам вашата страна, на всички мои европейски колеги и на колегите от посолството на Франция за подкрепата им. И накрая, бих искал да благодаря на съпругата си, на която се пада част от заслугата за това отличие и чиято помощ за мен бе безценна, не само в езиково отношение.

Моят мандат приключва. Но България остава в мен. Може би един ден България ще ми окаже честта да ме направи свой гражданин. Засега ще продължа да се чувствам винаги тук у дома, защото тя е и мой дом или както гласи българската поговорка: „откъдето жената, там и родата“.

Благодаря ви./.

публикувано на 01/08/2016

Нагоре