Представяне на Третото издание на Парижкия форум за мир - Реч на министър Льо Дриан [fr]

Видеоконференция за представяне на Третото издание на Парижкия форум за мир: реч на Жан-Ив Льо Дриан, министър на Европа и външните работи

Париж, 29 април 2020 г.

Госпожи и господа посланици,

Кризата през която преминаваме в момента ме поразява със своя едновременно невиждан досега, но и дълбоко симптоматичен характер.

Явно е, че особеността на тази криза се дължи на нейната изключителна сериозност и мащаба на последиците й във всички области.

За няколко месеца Ковид-19 засегна и продължава да засяга милиони хора. Епидемията преобърна живота ни. Международните отношения са почти изцяло замрели. Нашето поколение никога не се бе изправяло пред подобно изпитание. Никога в съвременната история не се бяхме сблъсквали с толкова брутален и масивен удар. Дотолкова, че настоящият момент може да ознаменува края на една епоха.

Или поне така твърдят някои анализатори. Но аз по-скоро смятам, че тази криза действа като невероятен лакмус: ако добре се вгледаме, ще видим, че тя разкрива същността на предизвикателствата и силата на опасностите, пред които от дълги години е изправена международната общност. Опасности, които утре ще станат трудно преодолими тенденции, с които ще трябва да продължим да се съобразяваме.

На първо място, това, което разкрива епидемичната криза в една сбита и изострена форма, е същността на световните предизвикателствата през 21 век.

Общото между тези предизвикателства е, че те не признават границите и не щадят никоя страна : климатични промени и ерозия на биоразнообразието в екологичен план; неравенства в световен мащаб, що се отнася до развитието; поява на глобален тероризъм, по отношение на сигурността; цифрова революция, в технологичен аспект. Изправен пред тях, разумът изисква да бъдат търсени колективни и координирани решения.

Тези предизвикателства засягат всеки едни от нас. Обикновено те ни достигат в различно време и в различна степен, дотолкова, че някои отричат глобалното им действие и обръщат гръб на отговорностите си. Но този път внезапното разпространение на Ковид-19 заличи всяко възможно съмнение: както животните от баснята на Лафонтен, така и ние „всички сме засегнати“, на всички континенти, с няколко седмици разлика, но в един и същи момент.

Спасението може да дойде единствено чрез обединяване на нашите услия в борбата с вируса. Изправени пред него, ние всички сме от един отбор. Защото нито един от нас не може да счита, че е в безопасност, докато пандемията не бъде цялостно овладяна. Здравето на всеки един от нас зависи от здравето на всички ни. Ето защо тази криза ни припомня трите задължителни условия, които винаги трябва да спазваме, за да се справим със съвременните световни предизвикателства:

- На първо място стои изискването за координация, изразът „всеки за себе си“ може да доведе единствено до всеобща безпомощност.
- Изискването за сътрудничество – „Обединението прави силата“ е твърдение, в което се убеждаваме всеки път, когато успяваме да разчитаме един на друг, за да организираме връщането на наши съграждани или да получим медицинско оборудване.
- И накрая, изискването за солидарност, защото не всички разполагаме с еднакви средства, за да се справим с кризата. От изключително значение е международната общност да подкрепи най-уязвимите страни, особено страните от Африка. Вие знаете, че това е приоритет за Франция. Това се дължи не само на нашето хуманистично възприятие за света, но и защото сме уверени, че то е от наш всеобщ осъзнат интерес.

Това, което разкрива кризата с коронавируса, са и разделенията, които подриват международния ред от години насам.

- Тук естествено имам предвид утвърждаването на логиката на силата и системното присъствие на отношения на сила. И ние се уверихме в това: дори в разгара на епидемичната криза съперничествата и борбата за влияние продължават, като че ли сега е моментът да се делим.
- Имам предвид и оспорването на мултилатерализма, който противно на всяка логика и днес намира своите критици.

Според мен съществува реален риск сегашната криза да задълбочи разделенията. От тази гледна точка „светът от утре“ може да се окаже по-лош и от „светът от вчера“. Това е по същество казаното от мен наскоро в медиите и сега бих искал да разсея всяка неяснота относно смисъла на тези думи: за мен това не е фатализъм, не е проява на песимизъм или просто отказ от действие. Точно обратното! Това е призив за колективно действие. Защото ние можем, а и вярвам, че сме длъжни, да превърнем тази криза в ускорител за промените, от които всички се нуждаем.

Това е пътят, който Франция и Европа ще се стараят да очертаят в следващите седмици и месеци. Третото издание на Парижкия форум, което ще се състои през ноември тази година, ще бъде подходящият момент, за да продължим заедно тези размишления.

Все пак бих искал още отсега да посоча пред вас някои от нашите приоритети с оглед на темата, която занимава всички нас, а именно въпросът за управлението на здравеопазването на международно ниво.

За да бъде ефикасно, това управление трябва да бъде многостранно.

То трябва да се основава на Световната здравна организация (СЗО), която играе изключително важна роля и която трябва да укрепим и реформираме. То следва да позволи създаването на по-добро сътрудничество между всички заинтересовани страни в об.астта на световното здравеопазване.

Това е в същината си посланието, което исках да отправя пред вас днес, един призив да останем обединени в сегашната криза и да се подготвим заедно да посрещнем кризите, които ще се стоварят върху нас утре.

СЗО, както вече споменах, но отново бих искал да повторя, играе изключително важна роля.

На първо място, поради една напълно здравомислеща причина: СЗО е един от стълбовете на мултилатерализма. Организацията е основана след края на Втората световна война и днес тя е единствената всеобхватна организация за обществено здраве. Тоест тя има ключова роля за справяне с пандемия, която по своя характер е всеобхватна.

Критиките, на които тя стана обект през последните седмици, не винаги бяха основателни, като се има предвид нивото й на мобилизация.

СЗО представи в началото на февруари стратегически план за подготовка и справяне с епидемията от Ковид-19, който служи за ориентир на всички държави. Организацията публикува повече от 40 „основни насоки“, които се актуализират в зависимост от напредъка в познанията за болестта. И това е изключително полезно, защото в морето от фалшива информация е от голямо значение да можем да базираме нашите политически решения върху последната дума на науката.

И накрая, СЗО координира научноизследователските усилия, за да можем заедно да разработим, произведем и разпространим лечение и ваксина срещу Ковид-19. Това е общият ни хоризонт, но и цел на Конференцията на дарителите, която ще се състои на 4 май по инициатива на Европейския съюз и която ще ни позволи да наберем средства през следващите седмици.

По мое мнение именно поради тази причина международната общност трябва да се обедини около ООН и СЗО. Кризата не ни е подминала ни най-малко и не можем да си позволим лукса да отслабим единствения всеобхватен инструмент, с който разполагаме, за да се справим с нея. Това е въпрос на последователност и прагматизъм. И тук отново подчертавам „прагматизъм“, защото ако Франция насърчава мултилатерализма, то не е от идеологически съображения. А именно защото това е метод, доказал своята ефективност и който повече от всякога се явява единствената възможност да опазим глобалните обществени блага между които, наред с околната среда, биоразнообразието, образованието, безопасността на храните, е и здравето.

Въпреки това в подходящия момент ще трябва да се запитаме кои са политиките, които не проработиха достатъчно добре и следва да бъдат усъвършенствани, за да можем да си извадим правилните изводи от настоящата ситуация и да се подготвим за здравните кризи вбъдеще. Франция започна задълбочен размисъл по тази тема, най-вече около двата основни приоритета, които споменах.

На първо място е от изключителна важност да укрепим СЗО чрез определени реформи.

Преди всичко, от гледна точка на нейната нормативна роля.

Международните здравни правила, чийто гарант е СЗО, са международен юридически инструмент със задължителен характер за 196 страни в света. Те имат за цел да окажат подкрепа на международната общност в предотвратяването на сериозни рискове за общественото здраве, както и да отговорят на заплахите.

Така че това е ключов инструмент и следва да бъде пълноценно използван от отделните държави. Но към днешна дата ние не разполагаме с механизми за проверка на прилагането на тези международни здравни правила. Така че трябва да помислим за въвеждането на подобни механизми. Те биха могли да бъдат представени под различни форми: механизми за партньорски проверки, публичност на препоръките, инспекции.

Като разбира се е ясно, че евентуални пропуски не трябва да остават без последствия. Могат да се предвидят и принудителни мерки.

Да укрепим СЗО, означава да засилим ролята й да бие тревога.

Вече е предвидено, че обявяването на извънредно положение във връзка с общественото здраве в международен мащаб се прави от генералния директор на СЗО, по препоръка на комитет от независими експерти. Но ние трябва да отидем още по-далеч, като осигурим на СЗО средствата, чрез които по един независим начин тя да може да проверява здравната информация, предоставяна й от отделните държави.

За да можем да действаме бързо, имаме нужда от прозрачност и точно познаване във всеки един момент на международната здравна ситуация. Ето защо Франция обмисля необходимостта от създаване на „световен върховен съвет по хуманно и ветеринарно здравеопазване“. Той ще има за задача да алармира правителствата и да информира гражданите, както прави това Международният панел за климатични промени по отношение на климата.

Впрочем ние смятаме, както вероятно вече сте разбрали, че въпросите, свързани със здравето на човека, следва да бъдат решавани заедно с въпросите за опазването на околната среда и биоразнообразието. Защото е илюзорно да мечтаем за човечество в добро здраве на една болна планета. Нашето здраве, природата, богатството на животинския свят са неразривно свързани блага. Не ще успеем истински да бдим над тях, ако не ги опазваме заедно. Пропускането само на едно от тях би застрашило останалите. Достатъчна е само една цифра, за да се убедим в това: според СЗО 60% от новите инфекциозни заболявания при човека са зоонози, т.е. предават се от животните на хората.

Един такъв върховен съвет би позволил да се засили пълната координация, станала изключително необходима, между компетентните световни организации: СЗО, Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО), Световната организация по здравеопазване на животните, но и Програмата на ООН за околната среда.

Струва ни се също така съществено да укрепим СЗО в ролята й за повишаване на информираността и обучението.

Ето защо Франция се ангажира, заедно със СЗО, със създаването в Лион на Здравна академия на СЗО. Тази академия ще допринесе за усъвършенстване на уменията не само на служителите на СЗО, но и на политици и здравни дейци.

И накрая, ние смятаме, че в един подходящ момент ще трябва да видим как можем да променим начина на финансиране на СЗО, така че едновременно да й осигурим простор за действие и да гарантираме нейната независимост.

Понастоящем само една четвърт от бюджета на организацията се финансира от задължителните вноски на държавите членки, останалото се попълва главно от целеви доброволни вноски на някои държави и частни фондации.

Казано с други думи, днес СЗО е прекалено зависима от политическите решения на държавите да я подкрепят или не. Необходимо е да помислим за създаването на новаторски форми на финансиране като алтернатива на доброволните вноски. Франция е готова да участва в дебат по този въпрос.

Вторият ни основен приоритет, който е обвързан с първото предложение, е да засилим координацията между световните участници в областта на здравеопазването: СЗО, разбира се, но и международните финансови организации, заинтересованите страни от частния сектор, многостранните фондове.

Тези фондове показаха какви са въможностите на мултилатерализма за здравето на народите:

- Глобалният фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария е спасил 32 милиона души от създаването му досега.
- За двадесет години Алиансът за ваксини (GAVI) успя да ваксинира 760 милиона деца.
- Международната помощ за осигуряване на лекарства (UNITAID) дава възможност на най-уязвимите пациенти да получат леченията, от които се нуждаят. Например лечения за предпазване от предаването на ХИВ от майката на детето.

Франция е изключително горда с неизменната си подкрепа за всички участници в това, което наричам доказан мултилатерализъм.

Всички заинтересовани страни реагираха по силен начин на кризата, през която преминаваме, и можем само да се радваме на този факт. Но общата архитектура се оказа твърде раздробена и недофинансирана. Изключително важно е отделните институции да работят още по-добре заедно, като се съобразяват с мандатите си и добавената стойност, която създават. Броят заинтересовани страни е богатство, но е особено важно да следим за добрата съгласуваност между тях, за да извлечем максимална полза от колективния разум, който носят.

За целта СЗО следва да бъде подкрепена и в ролята й на координатор на действията на всички кредитори. Тя трябва да бъде подкрепена от държавите членки, участващи и в управлението на средствата, както и да има тежест пред партньори с по-големи финансови ресурси, като многостранните фондове (ONUSIDA, Глобалния фонд, GAVI) или международните финансови институции (Световната банка, МВФ).

Длъжни сме също така да укрепим всеобхватния план за действие (Global Action Plan for Healthy Lives and Well-being for All), в който дванадесет многостранни заинтересовани страни в областта на здравеопазването в света са обединени от ангажименти как да работят още по-добре, за да постигнат през 2030 година определената от ООН Цел за устойчиво развитие № 3. Въпросните ангажименти следва отсега нататък да се превръщат в конкретни действия било в областта на научните изследвания, било във финансирането или решенията на терен.

За постигане на Цел № 3 сътрудничеството между многостранните заинтересовани страни би следвало да обхване и всички участници, работещи в областта на науката и развитието и участващи в двустранен план.

Няколко думи за метода.

Според мен многостранният метод остава сам по себе си най-добрият лост за усъвършенстване работата на многостранните институции. Реално, единствено колективно, в диалог и сътрудничество, ще можем да укрепим трайно нашите общи инструменти. Това предполага да не приемаме три хронични болежки на мултилатерализма: едностранното оттегляне, системните блокажи, преследването на собствени интереси.

Това е и смисълът на Алианса за мултилатерализъм, който съпредседателствах заедно с германския ми колега Хайко Маас на 16 април т.г. и в който взеха участие над двадесет други държави от всички континенти. Декларацията, която приехме и към която могат все още да се присъединят всички държави, привързани към идеята за колективно действие, очертава множество насоки за постигане на напредък по предизвикателствата, които очертах.

Това е и причината, поради която президентът на Републиката лансира на 24 април инициатива, координирана около СЗО и големите международни участници, ангажирани с разрешаването на кризата – вертикалните фондове (GAVI, UNITAID, Глобалният фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария), фондациите, фармацевтичната индустрия – и насочена към достъпни за всички диагностика, лечение и ваксинация, както и към укрепване на националните здравни системи.

Разбира се, днес най-важно е да се справим с извънредната ситуация. Но утре ще трябва заедно да решим всички основни проблеми, които сегашната криза разкри. Ето защо, както посочих преди малко, президентът на Републиката изрази желание Парижкият форум за мир да бъде поставен в услуга на усилията ни за намиране, разработване и постигане на силни решения, на висотата на предизвикателствата. Освен въпроса за управлението на общественото здравеопазване в световен мащаб, на който се спрях, Форумът ще позволи да се постигне по-добра мобилизация и по два други въпроса от изключителна важност, свързани с първия:

- възстановяване на една устойчива икономика, със среща на върха на банките за развитие, посветена на финансирането на климата, и
- борба с „инфодемиите“, налагащи укрепване на заявените още по време на първото издание на Форума усилия за борба с манипулациите на информацията.

Новият мултилатерализъм, който искаме да изградим заедно с европейците и всички наши партньори на добра воля, е приобщаващ мултилатерализъм, отворен за всички представители на гражданското общество в света. Защото сме убедени, че те ще ни дадат значителна част от отговорите, които търсим. В същото време ние смятаме, че държавите продължават да имат не по-малка и централна роля. Това е причината, поради която те ще продължат да заемат и тази година първостепенно място на Парижкия форум, който както винаги ще бъде открит от държавните и правителствени ръководители.

Успехът на двете предишни издания на Форума се дължи много и на вас, госпожи и господа посланици. Без вашата помощ нямаше да е възможно да посрещнем в Париж 65 държавни и правителствени ръководители през 2018 година и над 140 официални делегации на високо равнище през 2019. И най-вече, нямаше да е възможно да лансираме или да вдъхнем живот на големите политически инициативи, към които се присъединиха много от вашите правителства: Парижкия апел за доверие и сигурност в киберпространството, партньорството за информация и демокрация, Алианса за мултилатерализъм и много други.

Ето защо ви моля да продължите да ни помагате за изграждането, заедно с вашите столици, на колективни, на солидарни и приобщаващи решения, и за извличането заедно на поуки от кризата, през която преминаваме днес.

Определям ви среща на 11 ноември 2020 и каня страните, които представлявате, да подкрепят международното сътрудничество и да го обогатяват с нови инициативи във времена, в които то ни е изключително необходимо.

Благодаря ви за вниманието./.

публикувано на 07/05/2020

Нагоре