Седемдесетгодишнина на Всеобщата декларация за правата на човека

Всеобща декларация за правата на човека, приета в Париж на 10 декември 1948 г., създаде основата, на която са изградени всички международни механизми за защита на правата на човека. За Франция тази седемдесетгодишнина е повод да си припомним, че правата на човека трябва да бъдат защитавани и укрепвани навсякъде по света.

PNG

Тревожен контекст

Честването на 70-годишнината на Всеобщата декларация за правата на човека на 10 декември 2018 г. се случва в тревожен контекст. Увеличава се броят на сериозните нарушения на правата на човека в зоните на конфликт, като жените и хората, принадлежащи към етнически, религиозни и сексуални малцинства, са основните потърпевши.
Пространството на свободите и на гражданското общество се ограничава значително в множество страни. Дори в самата Организация на обединените нации някои държави поставят под въпрос върховенството и универсалността на правата на човека.

Универсални права на човека

70-годишнината от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека е повод да си припомним, че правата на човека не са „ценности“, които следва да бъдат адаптирани към местните култури и идентичности. Зачитането на правата на човека не е политически избор, а правно задължение. Това са универсални ангажименти, правни принципи, гарантирани с тържествени декларации или правнообвързващи договори.

Ангажиментът на Франция към правата на човека

Франция работи неуморно, за да защитава универсалността и върховенството на правата на човека. Борбата за зачитането на тези права е един от основополагащите принципи на Френската република и е в центъра на нейната външна политика. Приоритет на Франция на първо място е да изгради наново правно пространство за защита на правата на човека.

В тази връзка Франция ще подкрепи действията на Международния наказателен съд, по разкриване на престъпленията срещу рохингите – престъпления, които биха могли да бъдат квалифицирани като военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид. Също така Франция насърчава всички държави, които все още не са се присъединили към Римския статут, да го направят.

Трябва също така да укрепим мястото на правата на човека във всички области на действие на Организацията на обединените нации.
Върховният комисар и механизмите на Съвета по правата на човека, които Франция подкрепя от създаването им, също са от съществено значение за насърчаването и прилагането на това достижение.

Това е причината, поради която Франция ще се кандидатира за място в Съвета по правата на човека за периода 2021-2023 година.

„Припомняме нашата подкрепа за международната система за насърчаване на правата на човека, силата на върховенството на закона и многостранните институции. Това е най-добрият начин да отдадем почит на онези, които преди 70 години съставиха Всеобщата декларация върху отломките на един световен конфликт, който опустоши европейския континент.
Универсалното достижение от 1948 г. е нашето наследство, „общо благо“ на човечеството, което сме готови да защитаваме и чието просъществуване сме решени да отстояваме.“
Жан-Ив Льо Дриан, министър на Европа и външните работи на Франция, пред Общото събрание на ООН, 26 септември 2018 г.

История на Всеобщата декларация за правата на човека

Комисията по правата на човека се е състояла от 18 членове от различни политически, културни и религиозни среди. Редакционната колегия е била председателствана от Елинор Рузвелт, вдовицата на американския президент Франклин Д. Рузвелт. Сред членовете на комисията е бил френският юрист Рене Касен, който написва първия текст на декларацията.

През 1948 г. Организацията на обединените нации се опитва да установи международно сътрудничество с цел спазване на основните свободи. Всеобщата декларация тържествено определя тези свободи. Основната идея е, че всеки може да живее свободно, при условие че зачита свободата на другите и не им вреди. Вдъхновен от Декларацията за правата на човека и гражданина от 1789 г., документът от 1948 г. уточнява и добавя някои права: правото на труд, образование и култура, здравеопазване. От 1948 г. нататък се разширява чрез включване на други теми като правата на жените, правата на децата, насилствено изчезване. Декларацията от 1948 г. също създава за всекиго задължението да проявява солидарност към ближния си.

Всеобщата декларация за правата на човека е приета в Париж на 10 декември 1948 г. (с 8 въздържали се, но без нито един глас против) от над петдесет държави, чиито различия в начина им на живот и устройство илюстрират „универсалния“ характер на документа.

публикувано на 11/12/2018

Нагоре