Седмица на посланиците: реч на президента на Републиката

29 август 2017

JPEG

Щастлив съм да ви посрещна днес на тази първа среща на посланиците след президентските ни избори. Те минаха под знака на дълбоката промяна. Казвайки това, нямам предвид само избирането ми. Говоря за душевната нагласа на нашите съграждани, които изпратиха на втори тур двама кандидати, предлагащи да променят радикално начина, по който Франция бе управлявана през последните 30 години, за желанието за трансформация, родено от ясното съзнание на французите, че светът около нас се трансформира и че няма нищо по-лошо в подобна ситуация от бездействието. […]

И така, вие сте призвани да станете посланици на промяната на Франция, да разпространите в света посланието за една по-силна, по-сплотена, по-открита Франция, желаеща да издигне навсякъде, където е възможно, факела на многостранното действие, на политическия диалог и разрешаването на кризите. Промяна, която обвързваме с две неразривни амбиции.

От една страна, амбицията да станем по-силни, да възстановим способността ни за иновации, способността ни да произвеждаме, да ограничим безработицата, особено сред най-младите. И от друга, амбицията да дадем възможност на Франция да заеме – сред една отново изправила се на крака Европа – своето място в дълбоко преобърнатия световен ред. […]

Наш дълг днес е да създадем наново един колективен, стабилен и справедлив ред заедно с нашите съюзници и всички наши партньори. За да преначертае световния ред, френската дипломация трябва да съсредоточи усилия в три силни направления: нашата сигурност, която е обвързана със световната стабилност; нашата независимост, която налага да бъдат преосмислени понятията за суверенност, включително и европейска; и накрая, нашето влияние, което върви ръка за ръка със защитата на всеобщите ценности.

[…] Вариантите между сигурност и свобода, които трябва да изберем, ни изправят разбира се пред сложно уравнение в национален план. Но ние вече сме направили своя избор и той е ясен, отговарящ на нашите ценности и републикански традиции, и ние ще го защитим с проектозакона, който ще бъде гласуван тази есен и който ще ни позволи да излезем от извънредното положение, продължило две години. […]

Искам да видя Франция носителка на решения и инициативи, когато назряват нови кризи, една Франция, чийто глас да се чува както на световно равнище, така и сред регионалните организации, както направихме например в Сахел. Гарантирането на сигурността на нашите съграждани превръща борбата с ислямисткия тероризъм в първи приоритет на нашата външна политика. […]
Днес нашите усилия в борбата с тероризма са съсредоточени в два големи района: Сирия и Ирак, от една страна, и Либия и Сахел, от друга. […]

Да, Даеш е нашият враг. Възстановяването на мира и стабилизирането на Ирак, а след това и на Сирия, са жизненоважен приоритет за Франция. Ето защо ние трябва да допринесем за започването в Ирак в някои отношения, както и преди всичко в Сирия, на всеобхватен политически преход, при който населението да бъде справедливо представено, и да работим за възстановяването на тези две държави.

В Сирия трябва да сложим край на войната; и в двете страни трябва да спечелим мира. Що се отнася до Сирия, именно с тази цел още през май т.г. заявих, че трябва да променим методите. […] Започвайки ангажиращ диалог с Турция, Иран и Русия, успяхме да постигнем конкретен напредък в ситуацията.

Първо, като дефинирахме обща цел и общ приоритет: победа над терористите и възстановяване на стабилността в Сирия; след това, като определихме червените линии. Първата такава линия е прекратяването на използването на химическо оръжие и ние постигнахме, трябва да отбележа това, след разговора ни във Версай с руснаците, конкретни резултати по този въпрос. Втората се отнася до достъпа на хуманитарни организации до зоните на конфликт. […]

И накрая, инициирахме създаването на международна контактна група, в която да са представени основните действащи лица, които виждаме в Сирия. […]

От само себе си се разбира, че изграждането наново един ден на правова държава в Сирия, за което Франция и Европа ще направят необходимото, трябва да върви заедно с търсенето на справедливост за извършените престъпления, особено от ръководителите на държавата.

Либия и Сахел са другото огнище на нестабилност. Положението в Либия превърна страната в убежище за терористи. Ето защо събрах заедно през юли основните фактори в тази криза: министър-председателят Файез САРАДЖ, от една страна, и командващия Либийската национална армия Халифа Хафтар, от друга. Срещата в Сел-Сен-Клу на 5 юли позволи да бъде ускорен процеса на помирение между либийците под егидата на ООН. […]

Помирението, което е в самото си начало и има за цел да стане още по-всеобхватно, като в него се включат и други либийски ръководители, бе необходим етап в политическия процес, който единствен ще доведе до изкореняване на терористите. […]

Тъй като се касае за мобилни, организирани мрежи, не трябва да допускаме да се установят в Африка, особено южно от границите на Алжир и Либия, тилови бази, превърнали се в защитена зона за ислямисткия тероризъм.
В този смисъл решението на моя предшественик да изпрати бързо Франция в Мали и по-общо казано в Сахел бе чест за нашата страна и едно добро решение. […]

Но военното ни присъствие има смисъл само в рамките на политически усилия в дълбочина […]. Трябва да направим повече и за развитието […]. В това отношение разчитам на вас да мобилизирате всяка възможна подкрепа за нашите действия, насочени към сигурност и развитие в Сахел. […]

Изкореняването на ислямисткия тероризъм минава и през пресушаването на неговото финансиране, което е най-важната връзка между имиграция и тероризъм; мрежите за трафик на хора, наркотици и оръжие в Сахел днес са тясно свързани с терористичните мрежи. Ето защо унищожаването им е абсолютен приоритет, това е същинската цел на действията, които водим на терен заедно с всички регионални организации и с Африканския съюз. […]

Като цяло, ако искаме да постигнем резултати в борбата с тероризма и източниците му на финансиране, трябва да поддържаме ангажиращи ни връзки с всички, като следваме ясен дневен ред с набелязани приоритети, тези, които вече споменах. Намерението ми е да свикам в началото на следващата година, в Париж, конференция за мобилизиране на усилията срещу финансирането на тероризма.
Съществува и друго предизвикателство пред нашата сигурност и стабилността в света: миграционната криза. В голяма степен тя е резултат на дълбокото дестабилизиране на районите, за които говорих, но има и други фактори – климатични, дипломатически, политически, свързани с развитието. В очите на нашите съграждани тя въплъщава глобализацията, превърнала се в централен въпрос за нашите общества.

И тук трябва да действаме, без да се отричаме от ценностите си. Приемането на мигранти е човешки дълг, въпрос на достойнство и вярност към самата ни същност, към всичко онова, в което вярваме. То е и сериозно предизвикателство за всички държави в Европа, поставени в уязвимо положение от нарастването на неравномерните мигрантски потоци от 2014 насам и от това, че трябва да се справят сами с предизвикателствата.

Държа да подчертая тук отново разликата между икономически мигранти и бежанци, макар тя да не противоречи по никакъв начин на потребността да защитаваме живота и да зачитаме достойнството на всеки един. Но тази разлика присъства навсякъде в националните ни и международните закони.

Следователно е ефективна. Разбира се, през последните месеци балканският път постепенно се затвори. Но близо три милиона бежанци остават в Турция, а балканската ос остава активна с присъствието все още на действащи мрежи от каналджии. Оказването на помощ в това отношение на Гърция е неотменим дълг.
По пътя през централната част на Средиземно море от началото на лятото се забелязва намаляване на броя на мигрантите. Но към днешна дата все още не знаем дали този спад ще се задържи. Все пак близо 800 000 бежанци и изселени чакат днес на либийския бряг и това е реална заплаха, свързана с по-горе казаното и с която трябва да живеем. Това са главно граждани на Западна Африка, които по принцип слабо отговарят на критериите за предоставяне на убежище.

Италия и Либия очакват от нас засилено сътрудничество и ние сме длъжни да им го предоставим. То показа първите си резултати, особено със засилените действия на бреговата охрана. И накрая, западният средиземноморски път, през Испания, започва отново да тревожи. Именно в този контекст Франция разработи в последните седмици глобален и последователен план с цел да обхване, на базата на вече предприетите действия, всички миграционни трасета, от държавите на произход до държавите на местоназначение.

И това ни накара да приемем вчера в Париж съвместна декларация в един нов формат, обединил около Франция Германия, Италия, Испания, Чад, Нигер, Либия и ЕС, с много конкретни мерки, по-голям контрол още преди да се достигне Либия, възможност за идентифициране в окончателни списъци, под контрола на Върховния комисариат за бежанците, на най-уязвимите групи, имащи право на убежище, и изпращане на европейски екипи във връзка с ВКБООН. Така ще бъдем едновременно по-хуманни и по-ефективни, но като организираме връщането в страните на произход на хиляди мигранти, които днес се намират в Нигер и Чад, ще отговорим и на вътрешно регионалното предизвикателство в Африка.

Тези действия ще отнемат време, те са трудни, но с приетите конкретни и точни мерки, с ясно финансиране, мисля, че те ще дадат съществен отговор на предизвикателството, пред което днес сме изправени. И тук отново става въпрос за хуманитарна работа, за работа, свързана със сигурността и развитието. […]
Африка не е само континент, източник на миграция и кризи, а континент с бъдеще и именно за това не можем да го оставим сам пред демографските, климатични, политически предизвикателства. Нашите фирми, нашите студенти, нашите учени, нашите творци следва да проявяват интерес към него. […]

Амбицията ми е нашата армия да се утвърди като качество, способност за разгръщане, бързина на реагиране, включително и с оглед на новите кибер измерения, да се превърне в една от първите армии в света, първа в Европа, да защитава Франция, но и нашия континент.

Това е причината, поради която подкрепих ангажимента разходите за отбрана на нашата страна да достигнат 2 % от БВП през 2025, като още през ще 2018 бъдат увеличени с над 1,5 евро. […]

В областта на развитието зададох като цел инвестирането на 0,55 % от националния ни доход в държавна помощ за развитието на Франция до 2022, което е едно значително усилие от гледна точка на бюджета за следващите пет години. […]

По време на президентската кампания говорих с дълбоко убеждение за европейската амбиция, въпреки многобройните пророци, които виждаха в защитата на Европа остаряла или обречена на провал идея. Още с встъпването ми в длъжност се заех да я конкретизирам и отидох в Берлин с мисълта, че съюзът между Франция и Германия, този пиедестал на ЕС, може би няма да даде отговор на всички въпроси, но е условие за възможността да започнем да ги решаваме и да убедим след това всички наши партньори.

Там представих заедно с канцлерката дневен ред за закрила [закриляща Европа], който да помири европейците с изграждането на Европа, един план, изразяващ самата същност на европейския суверенитет. Онова, което нашите съграждани очакват от Европа, е тя да ги закриля от развитията в света, това е именно легитимността на Левиатан, а ние го забравихме, ролята на Европа не е да се намесва във всички подробности от ежедневието, а политическо ръководене да означава задължително бюрокрация. Не. Този дневен ред за закрила, над който работим от четири месеца насам, е структуриран около четири оси.

Закрила на труда, обвързана с реформите, които предприехме в нашите държави, и включваща въпроса за командированите работници. Реформа на правото на убежище и европейско сътрудничество по въпросите на миграцията, необходими за колективната ни защита от гореизброените рискове. Дефиниране на търговска политика и на инструменти за контрол на стратегическите инвестиции в дух на реципрочност, защото Европа трябва да стане пълноценна икономическа сила, способна да се защити от опитите за дъмпинг и поведения, нарушаващи международното право, така както правят това САЩ и както ние вече сме позабравили да го правим.

И накрая, развитие на Европа на отбраната, идея, за която говорим от толкова години, но която, импулсирана от Европейската комисия и подкрепена от френско-германския тандем, получи конкретно развитие по време на последния Европейски съвет със създаването на фонд, на постоянно структурирано сътрудничество, за което започнахме да работим още на срещата на върха и на заседанието на 13 юли т.г. на Съвета на френските и германски министри. […]

След предстоящите избори в Германия, т.е. само след няколко седмици, ще предложа нови възможности за рестартиране на нашата Европа. Бъдете спокойни, не става въпрос за промяна на вече приети договори, нито пък за натрапчиво взиране в институциите, а конкретно за около дванадесет теми, с които можем да вдъхнем на Европа амбиция, а на нашите съграждани – желание за Европа. Онова, от което имаме нужда днес, е да преосновем Европа, защото европейските ни убеждения ни задължават да не оставим Европа да затъне в рутина и технократски спорове. Те ни задължават да не оставим на най-различни националисти настоятелното искане за промяна и потребността от закрила. Те ни задължават да изпълним първоначалното си обещание за мир, благоденствие, свобода, съшило наново разпокъсания от войната континент. С една дума, те ни задължават да направим крачка, за да избегнем разцеплението.

Франция ще отправи предложения за укрепване на Икономическия и валутен съюз, за по-голяма конвергенция на социалните ни и данъчни политики, за по-добро идентифициране на Европейския съюз с идеи, значими за младите хора, особено в културната област, но и за задълбочаване на Европа на сигурността, укрепване на европейската политика по отношение на миграцията, създаване на истинска Европа на климата и енергетиката. Това са предизвикателствата, пред които сме изправени днес в страната и с които правителството се бори ежедневно, но нашата Европа, както вече го е правила със създаването на програмите Еразъм, трябва да открие зрънцето сол в своята амбиция, т.е. да даде конкретни отговори на тревогите на нашите съграждани, за висшето образование, културата, климата, колективната сигурност. […]

Работата по преосноваване на Европа, която възнамеряваме да предложим, следва да се опре на доверието и дебата. Тя трябва да включи всички, особено младежта на Европа. […]

Европа може да бъде преоснована само по пътя на организирания демократичен дебат, от който нашите общества имат нужда. Европейските народи имат нужда да почувстват отново европейската идея. Ето защо в следващите месеци ще инициираме във Франция и в държавите, заявили доброволно желанието си, демократически конвенти, които да сплотят нашите съграждани около размисъла за бъдещето на Европа.

През следващите месеци предстои да водим преговори за излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз. Посланието ми е просто : предпочитам да градя бъдещето, отколкото да се разплащам с миналото. Амбицията ни не е да разрешаваме, а да трансформираме, защото до Брекзит се стигна именно поради това, че през годините никога не се осмелихме да предложим, не се осмелихме дори да се срещнем просто във формат страни членки на еврозоната, за да не огорчаваме било англичаните, било поляците. Каква благодарност получихме впоследствие? Хайде! Брекзитът не трябва да съсредоточава цялата ни енергия, а и Европа прекалено много страда от това, че се превърна в синдик за разрешаване на кризи, но Брекзитът следва да ни накара да разберем, че ако Европа се сведе до пазар, тя рано или късно ще бъде отхвърлена, и че именно затова трябва отново да изградим амбициозен и закрилящ съюз. И най-вече това невиждано до сега положение трябва да ни задължи да бъдем по-иновативни. Трябва да възприемем Европа в повече формати, да отидем по-далеч с тези, които желаят да осъществят напредък, без да бъдем възпрепятствани от държавите, които желаят, и са в правото си, да вървят по-бавно и да не отиват толкова далеч. Трябва да излезем от ограничената рамка, която ще ни задължи утре или да напредваме във формати 27, 19, или да не постигаме нищо. Всъщност винаги сме напредвали с авангарда от желаещи, който другите са следвали. Потънахме в статична досада, от която произтича какво? Дискомфорт. И тук трябва да преоткрием този първоначален стремеж.

Трябва също така да се осмелим да преразгледаме механизмите, в резултат на които Европа се превърна в необяснима и непоносима за самите европейци, да вървим към радикални административни облекчения и към повече субсидиарност, като Брекзитът не бива да ни отклонява от този дебат, започнал благодарение на усилията на Обединеното кралство. Поетият от мен ангажимент за преразглеждане на директивата за командироването на работници се вписва напълно в този стремеж, който преди няколко дни заявих в страните от Източна Европа. Напълно си давам сметка за това, че тази битка поставя под въпрос привидно постигнатото съгласие, защото често именно такова пасивно съгласие вземаше превес през последните 20 години.

Вярно е, че би било по-лесно да се задоволим с тихите води и да оставим да процъфтяват тези, които отвътре подриват европейския проект, да приемем критиките на някои държави, че сме затворени, че не се реформираме, че нашият пазар не е ефективен, да приемем мълчаливо, че много икономически действащи лица във Франция използват впрочем това, което открито изобличават на обектите, които ръководят, и да оставим някои държави да отворят такива пробойни в Европа и да не спазват нито едно правило на колективната солидарност. Но така не можем да подходим, ако обичаме Европа и не така се е стигнало до създаването на Европа. Общият пазар не означава просто отворени едни към други пазари, а принцип на сближаване, воля да се върви в една и съща посока, да се споделят едни и същи стремежи, умението да обсъждаме общите ни стандарти, а не да търсим социалния дъмпинг, данъчния дъмпинг, закрилата на най-ниска цена, тъй като вече имаме представа в тази област какъв е краят на историята.[…]

Това, което хората очакват от тази по-ясна Европа, от тази Европа, която трябва по-добре да ги закриля, е тя да съумее да се наложи в контекст на все по-осезаемо груба глобализация, в никакъв случай затваряйки се отново, а гарантирайки спазването на правилата, които осигуряват честния обмен и реципрочното търговско отваряне. […]

Позволете ми обаче на този етап да разсея съмнение, което би могло да се породи у вас. Определянето на сигурността и независимостта като насоки на нашата външна политика не е с цел да превърна Франция в малка чувствителна и ревнива по отношение на спокойствието си държава, а напротив, за да поставя тези принципи и основни направления в услуга на нещо по-висше нас, за да ги превърна в устои на нарастващо влияние, основано на нашите ценности и идеали, всичко това, за да възродя дълбоко вкоренения у нас универсализъм. […]

Първото ни общо благо е нашата планета. Франция допринесе много за този ангажимент с домакинството си през 2015 г. на 21‑вата сесия на Конференцията на страните (COP 21) по Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата, която доведе до подписването на Парижкото споразумение за климата, пример за ново многостранно сътрудничество, отворено за недържавни участници и основано на науката. Това е френско достижение, достижение на френската дипломация, за което държа да ви поздравя. Това е успех на моя предшественик, но и ваш успех. Ще направя всичко, за да запазя това споразумение и за да гарантирам възможно най-доброто му прилагане. В това се състои и смисълът на инициативата, която подех на 1 юни в отговор на американското решение, в това е и смисълът на срещата на върха, която реших да организирам на 12 декември, на годишнината от COP 21, съвместно със Световната банка и с всички партньори, които желаят да се присъединят, две години след подписването на Парижкото споразумение, за да направим временна равносметка на постигнатия напредък и за да привлечем необходимото финансиране.

В края на септември ще пледирам и пред ООН за изработването и приемането на Глобален договор за околната среда, по който са работили под егидата на председателя на Конституционния съвет група международни експерти и който ще даде възможност за действителен напредък.

Второто ни общо благо е мирът, който ни позволява да избираме начина си на живот, да чертаем собствения си път, да създаваме семейство, да мечтаем за всичко. Човек може да изглежда изключително наивен или вероятно да е изглеждал така преди няколко години, изричайки подобни думи, но Историята отново ни напомни за себе си. Бяхме забравили, че 70 години мир на европейския континент е отклонение в колективната ни история. И че то се дължи именно на нашата Европа.

Но ето че заплахата е досами вратите ни, войната застигна континента ни. В Сирия, разбира се, но и в Европа, и ние не трябва да пестим силите си да поддържаме диалога с Русия, нито пък да ограничаваме исканията си за решаване на кризата с Украйна и на всички замразени конфликти на нашия континент.

Франция и Германия ще продължат заедно да полагат всички усилия за изпълнение на договореностите от Минск в т. нар. „нормандски формат“, в момент, когато толкова хора продължават да загиват днес в Донбас. Призовавам всички присъстващи там сили да спазват договореното миналата седмица примирие. […]

Третото ни общо благо е правосъдието и свободите. Това е живият пиедестал на основните права, за които милиони хора са се борили и продължават да се борят всеки ден. Това постоянно развиващо се наследство, непрекъснато оспорвано от диктатори, престъпници и най-различни трафиканти трябва да се превърне в мая на колективното ни действие. Нашата дипломация трябва да продължи активно да защитава основните свободи: мястото на жените, свободата на медиите, зачитането на гражданските и политически права навсякъде в света. […]

Ето защо в диалога с всички, който смятам за изключително важен за нашата дипломация, не трябва да забравяме да припомняме тези основни елементи. Дипломатическите ни и икономически взаимоотношения с Русия, Турция или Китай не трябва да означават, че сме готови да покрием целомъдрено с воал въпроса за правата на човека, защото в подобен случай бихме изменили на самите себе си. Трябва да знаем да уважаваме нашите събеседници, тяхната история, собственото им развитие, без да спестяваме необходимостта от подобен диалог. […]

По същия начин аз съм длъжен да казвам нещата направо, за да подкрепя Европейската комисия, когато тя смята, че властите на дадена държава членка водят политика, неотговаряща на основните принципи на Съюза, и искат да наложат реформи в правосъдната си система, несъвместими със същите тези принципи. И се учудвам понякога, че онези, които в нашата страна претендират, че защитават същите права или същите интереси, се възмущават от факта, че си казал истината на една държава членка или че си подкрепил Комисията в нейните действия. […]

публикувано на 31/08/2017

Нагоре