Стратегически компас за укрепване на сигурността и отбраната на Европейския съюз до 2030 г. [fr]

Защо е необходим стратегически компас на Европейския съюз?

В отговор на протичащите големи геополитически промени и на все по-влошената среда за сигурност Европейският съюз прие амбициозен план за действие с цел укрепване на политиката си за сигурност и отбрана до 2030 година.

Плод на работата, започнала през 2020 между европейските институции и държавите-членки, стратегическият компас се основава на общ анализ на заплахите и уязвимостите, пред които европейците са изправени колективно. Това безпрецедентно начинание в историята на Съюза допринесе за раждането на обща стратегическа култура и още по-тясно сближаване между европейските държави по отношение на отбраната и сигурността, и то в момент, когато войната отново се завърна на европейския континент.

На базата на това общо тълкуване на нашата среда за сигурност Стратегическият компас определя основните стратегически насоки и новите европейски инициативи, които трябва да бъдат осъществени, за да се даде възможност на европейците да защитават своите интереси и свободата си на действие навсякъде, където е необходимо: в моретата и океаните, във въздушното, космическото, информационното и киберпространството.

Развитието на европейската стратегическа среда и средата за сигурност изисква от нас да направим решителен скок и да увеличим капацитета си за действие, да засилим устойчивостта си и да инвестираме повече в нашите отбранителни способности, в допълнение към усилията, полагани в рамките на НАТО.

Документът представя конкретни действия с точен график за изпълнение, насочени към укрепване на способността на ЕС да действа решително в случай на криза и към гарантиране сигурността на европейските граждани като цяло.

Какво предвижда стратегическият компас?

Компасът обхваща всички аспекти на европейската политика за сигурност и отбрана и е изграден около 4 стълба:

1. Действие
2. Повече сигурност
3. Инвестиции
4. Партньорство

1/ „Действие“: означава да укрепим способността за действие на ЕС в един все по-брутален и непредсказуем свят

За да си осигури инструменти за бързо действие в защита на интересите си в областта на сигурността, Европейският съюз се ангажира:

• да създаде до 2025 г. европейски способности за бързо разгръщане до 5 000 войници, независимо от типа театър на бойните действия, включително във враждебна среда;
• да е в състояние да разположи в срок до 30 дни 200 напълно оборудвани експерти в рамките на гражданска мисия по ОПСО (Обща политика за сигурност и отбрана), включително в сложна среда;
• редовно да извършва реални учения по суша и в открито море;
• да засили военната мобилност;
• да засили гражданските и военни мисии и операции в рамките на ОПСО чрез насърчаване на процеса на бързо и по-гъвкаво вземане на решения, демонстриране на по-голяма твърдост и осигуряване на по-голяма финансова солидарност;
• да увеличи средствата по линия на своя извънбюджетен инструмент – Европейският инструмент за мир, с цел подкрепа и предоставяне на оборудване на партньорите.

2/ „Повече сигурност“: означава да укрепим способността за защита на общите стратегически пространства, както и за защита на ценностите, правилата и принципите, с които е свързан Съюзът.

За да засили способността си да прогнозира, възпира и реагира на днешните заплахи и предизвикателства, като същевременно защитава своите интереси, ЕС се ангажира:

• да утвърди ролята си на доставчик на сигурност в общите стратегически пространства (космически, морски, кибернетични, въздушни);
• да разработи до 2023 година Европейска космическа стратегия за сигурност и отбрана, работата по която ще започне по време на френското председателство на Съвета на Европейския съюз;
• ЕС също така ще засили ролята си на фактор в морската сигурност, като актуализира стратегията на ЕС за морска сигурност и като продължи да развива Механизма за координирано морско присъствие;
• да засили инструментариума за кибердипломация и да създаде политика на ЕС за киберотбрана, за да бъдем по-добре подготвени за кибератаките и да реагираме на тях;
• да създаде инструментариум за противодействие на хибридните заплахи и екипи за реагиране, обединяващи различни средства за откриване и реагиране на широк спектър от хибридни заплахи. По-специално с възможност за по-нататъшно интегриране към него на специфични инструменти за борба с манипулацията на информация и вмешателството от чужбина. Екипите на ЕС за бързо реагиране могат да бъдат разгърнати в подкрепа на държавите-членки, на мисиите и операциите на ОПСО и на страните партньори в борбата с хибридните заплахи;
• да засили способностите си за анализ на разузнавателна информация и за защита на класифицираната информация.

3/ „Инвестиции“: означава да укрепим технологичния ни суверенитет чрез подобряване на отбранителните способности

В съответствие с ангажиментите, поети на срещата на върха във Версай, ЕС планира да укрепи капацитета си за инвестиране във и консолидиране на своята отбранителна технологична индустриална база чрез всеобхватна подкрепа за научни изследвания, иновации в отбраната и изграждане на капацитет. По този начин Европейският съюз ще отговори напълно на потребностите си от капацитет и днешните и утрешни оперативни нужди.

4/ „Партньорство”: укрепване на позициите на Европейския съюз като международен партньор

• засилване на сътрудничеството със стратегически партньори като НАТО, ООН и регионалните партньори, по-специално ОССЕ, Африканския съюз и АСЕАН;
• установяване на по-адаптирани двустранни партньорства със страни, споделящи еднакви ценности, и със стратегически партньори като САЩ, Канада, Норвегия, Обединеното кралство, Япония и др.;
• установяване на конкретни партньорства в Западните Балкани, в страните от Източното партньорство и Южното съседство, в Африка, в Индо-Тихоокеанския регион и в Латинска Америка, по-специално чрез засилване на диалога и сътрудничеството, насърчаване на участието в мисии и операции по ОПСО и подкрепа за укрепване на капацитета.

Така тази първа европейска бяла книга в областта на сигурността и отбраната изпраща ясно послание: Европейският съюз адаптира своята политика за отбрана и сигурност, за да отговори на завърналото се съперничество между държавите и продължаващите кризи в близост до него и навсякъде по света, където действията му допринасят за запазване на интересите му в областта на сигурността.