Встъпително слово на посланика на Франция - “Върховенството на закона: Съдебната реформа в България и алтернативно разрешаване на спорове”

Встъпително слово на посланика на Франция, г–н Ксавие Лапер дьо Кабан, при откриването на конференцията “Върховенството на закона: Съдебната реформа в България и алтернативно разрешаване на спорове”, която се проведе на 14 май 2015г. в СУ „Св. Климент Охридски“. Конференцията бе организирана съвместно от Френско-българската търговска и индустриална камара, Американската търговска камара и Конфиндустрия България.

Госпожо заместник министър-председател,

Господа председатели на Конфиндустрия, на Американската търговска камара и на Френско-българската търговска и индустриална камара,

Дами, Господа,

Не съм българин.

Не съм бизнесмен.

Не съм магистрат.

Но въпреки това вие сте решили, че би било интересно и легитимно да говоря за реформата на съдебната система, тъй като ме помолихте да участвам в откриването на вашата конференция.

Не знам дали ще е интересно, но със сигурност е легитимно.

За разлика от това, което чувам, състоянието на българската съдебна система и нейната реформа не са чисто вътрешни въпроси за България, каквито са да речем реформата на пенсионната или реформата на образователната система, но представляват интерес също така и за Франция.

Защо?

Защото България и Франция са членки на Европейския съюз.

Европейският съюз не е международна организация като всяка друга: той е най-напред политически проект. Проект, свързан със създаването на политическо обединение, което да обедини демокрациите на европейския континент, за да могат да бъдат по-силни.

Този проект обединява демокрации, следователно свободни народи. Правовата държава е основополагаща за демократичния режим: това правило, прието съвместно, с консенсус или при зачитане на мажоритарния избор, е в основата на правата и задълженията на всеки. Условието една държава да бъде правова е законът да се прилага по отношение на всички и на всеки по един и същ начин, а именно прокурорите, които обвиняват и съдиите, който постановяват решения, да имат само една цел - прилагането на закона, независимо от лицата, които са страни по съдебния спор – спор между частни лица или спор между обществото и частно лице (в наказателното право).

С какво фактът, че България е или не е правова държава, представлява интерес за Франция?

Както казах, именно защото сме членки на Европейския съюз, както и защото европейският проект се основава на правото.

Всъщност, Европейският съюз предлага на членовете си свободно и обединено пространство посредством правото. Свободно пространство означава всеки да може да се движи свободно. Всичко, което се приема за законно в България, е законно и във Франция и обратно – стоките, капиталите, хората. За да съществува и за да бъде прието от всички такова пространство, е необходимо всяка една от държавите членки да може да увери всички останали, че престъпните или незаконни поведения, за които са отговорни гражданите на нейна територия, ще бъдат наказани.

Европейският съюз се основава на доверието, което държавите членки гласуват на всяка една от тях и в частност на всяка една от съдебните им системи.

Защо съдебната система има основополагащо значение за това доверие?

Защото тя дава възможност за наказване на опасните и забранени поведения.
Ако нямате доверие в съдебната система на една страна, как може да сте сигурни, че гражданите, които идват свободно във вашата държава, са честни, че капиталите, които ще бъдат инвестирани във вашата страна, не са изпрани или откраднати, че стоките не са подправени или незаконно копирани?

Тъй като доверието между държавите членки и доверието на гражданите почива на взаимното доверие в съдебната система на всички останали, от изключително значение е 28-те съдебни системи на всички нива да не будят никакво съмнение.
Какво се случва, когато бизнесмените нямат доверие в съдебната система?

Както Чърчил се изразява по отношение на тоталитарните режими, те „гласуват с краката си“, тоест опитват се да напуснат системата, която не работи.

Чуждестранните инвеститори имат първи вариант, а именно могат да решат да напуснат страната, чиято съдебна система не работи или да не идват –това е очевидна загуба за икономиката на страната.

Но, ако вече са дошли и желаят да останат, могат да решат да излязат от рамките на местната съдебна система, както биха могли да направят и местните бизнесмени: така те създават паралелна съдебна система. А именно арбитраж.

Такава система има изключително много предимства за заинтересованите страни, но също така и сериозни недостатъци, като се започне с факта, че се прилага само в рамките на съдебни спорове, при които страните по делото са съгласни да прибягнат до нея; след което от гледна точка на държавата, в която се прилага, има и недостатък, който се състои в това, че по този начин цяла част от икономическата дейност може да излезе извън компетентността на нейните съдилища и на правото ѝ. Когато двама български предприемачи предпочетат арбитража пред българското правосъдие, това е знак, че те нямат доверие, нито в бързината, нито в качеството, нито в справедливостта на решенията на собствената си правосъдна система.

Българското правителство напълно осъзнава искането на обществото съдебната система да функционира по-добре и ние го приемаме с радост. Приетата стратегия, написаните законопроекти са символ, че представителите на изпълнителната и на законодателната власт искат да подпомогнат съдебната система да се реформира.

А целта на тази реформа е една: независимост на магистратите. Не говоря за независимостта на съдебната система, която е добре законово уредена. Не, проблемна е независимостта на всеки един от магистратите по отношение на натиск от всякакъв характер – магистратът е сам човек, следователно слаб, ако не е защитен от закона срещу натиск, който идва отвън или от ръководството.

Както неотдавна каза президентът Плевнелиев в реч, под всяка дума от която мисля, че всички ние тук присъстващи, както и всички мои европейски колеги, бихме могли да се подпишем: „и съществуващата Конституция абсолютно не пречи на нито един съдия да решава по съвест, да действа независимо. Нашите закони са добри и са изцяло синхронизирани с европейските.“

Вие ще решите какво да включва тази реформа.

Позволете ми само няколко препоръки, които нямат голяма стойност, освен това, че са отправени от външен за системата човек и следователно напълно безпристрастен.

Мисля, че би било добре да си зададете въпроси относно целе-съобразността на парламентарната квота: не мисля, че е демократично Парламентът да играе роля в процеса на избор на органа, който назначава или санкционира магистрати, защото всъщност това води до смесване на властите, а разделението на властите е основополагащо за демокрацията. А ако решите, че е необходимо, направете така, че тази квота да няма определящо значение.

Втора препоръка: позволете на магистратите да избират пряко представителите си във Висшия съдебен съвет (ВСС) – по принцип гражданите избират пряко депутатите си. Защо да не се постъпи по същия начин и по отношение на магистратите? Ще им дадете свобода и ще засилите тяхната независимост, ако им позволите да изберат пряко представителите си във ВСС.

Мисля също така, че би било необходимо да се сложи край на механизма за командироване на магистратите: магистрат, който няма сигурност относно работното си място, е по-малко независим магистрат, може да бъде подлаган на натиск от най-различен характер.

Още веднъж повтарям, че тези препоръки са само мои лични идеи, с които не ангажирам никого. Но понякога не е излишно да се чуят и препоръките на приятели.

Следователно, реформирайте спокойно, но дълбоко. Така ще можете да се надявате, че Механизмът за сътрудничество и проверка ще бъде премахнат в кратък срок, но най-вече ще сте спечелили доверието на българите – а това е именно от най-голямо значение.

Благодаря ви.

PDF - 228.1 KB
(PDF - 228.1 KB)

публикувано на 14/05/2015

Нагоре